Пейо Яворов

Заглавие: Пейо Яворов Съб Фев 06, 2010 8:47 pm

[i]Биографични данни

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф.
Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Творчество

Стихосбирки

Подир сенките на облаците
Стихотворения, печатани през 1895-1900
Стихотворения (1901)
Стихотворения, печатани през 1901-1903
Стихотворения (1904)
Стихотворения, печатани през 1904-1906
Безсъници (1907)
Подир сенките на облаците (1910)
Непечатани приживе стихотворения

Публицистика и проза

Статии от "Свобода или смърт!" (1903) (Бунтовен лист. Македония)
Гоце Делчев
Статии от вестник "Илинден" (1908)
Хайдушки копнения (Спомени от Македония 1902-1903)

Драми

В полите на Витоша
Когато гръм удари, как ехото заглъхва

Вълшебница

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

Две души

Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.

Сенки

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта... Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят?
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат...
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина...
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена![/i]

Заглавие: Re: Пейо Яворов Пон Фев 22, 2010 8:36 pm

Спомням си, още докато бях в училище, колко се бях запалила по тази личност, след като прочетох биографията му написана през погледа на Михаил Кремен. Ако някой е заинтересован, силно препоръчвам да се прочете "Романът на Яворов" в две части. Адски въздействащи и позволяващи ти да погледнеш този човек отблизо, а не само да го знаеш като една от иконите на символизма в България. Да разбереш какво го е подтикнало да напише най - добрите си творби. А сега дойде ред да кажа нещо и за творчеството му. Не се чете лесно. Многопластовост. Ако не си готов, или не си в даден етап от живота си, трудно можеш да го разбереш. Харесва ми. Сред любими те ми негови произведения е именно "Сенки" , а също и "На Лора" (Стон). Те така.

Заглавие: Re: Пейо Яворов Пон Фев 22, 2010 9:16 pm

Не съм чела биографията му, написана от Михаил Кремен, но определено ще го направя, след като прочетох какво пише Lavatera. Но произведенията му наистина са многопластови и не са просто някаква красива поезия. Обожавам "На Лора". Като цяло харесвам творчеството му, без някои от първите проиведения. По-скоро не са ми от любимите. Наистина трябва всеки да е чел много и след това много от него, но когато може да вникне в творбите и да съзерцава. Радвам се, че има тема именно за него.

Заглавие: Re: Пейо Яворов Сря Мар 03, 2010 3:19 pm

Яворов е една от трудните за разбиране личности. По отношение на Лора, честно казано не вярвам, че тя се е самоубила. Според мен е била убита.

Заглавие: Re: Пейо Яворов Нед Мар 07, 2010 12:53 am

Любимият ми български поет.Настръхвам от творчеството му.А стихотворението,което е най-дълбоко в сърцето ми,е "Сенки",а също така и "Среща".Първото е публикувано,но аз с радост ще сложа второто.

Среща

Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.