Here Comes The Sun ^^

Лято

Синьо, безбрежно море,
на дъното - белите пясъци,
викове на радостно дете,
и нежните слънчеви блясъци.

Хълмче с миризливи цветя,
и вековни дървета,
букет - усмихнати лица,
джапат в реката щастливи крачета.

А реката, бистра се точи,
надолу, надолу по склона,
щурче весело подскочи,
пеят влюбено птички на колна.

И носи се там аромат,
на лилии и рози,
птичите песни звънят,
писател унесено пише във прози.

А пък там, ниско долу,
вълните се удрят в брега,
играе си в морето детенце голо,
там, на края на света.

"Любов"

Имаше една любов голяма,
обичаха се две сърца,
ала къде е тя сега - може би я няма,
Изчезна, отлетя със ангалските си крилца.

Отвъд хоризонта, нейде се загуби тя,
но остави рани прясни,
ала за жалост, никой повече не я яидя,
изгори всичките спомени прекрасни.

Писъци, сенки и сълзи в нощта,
какво им причина О, ти любов,
изгаря ги отвътре - гореща е свещта,
свещта на онзи - любовният зов.

Нима не виждаш очите им ти?
Болни, пълни със мъка са те,
Жесток крясък в душата им кънти,
Красък, изтръгнат от наранено дете!

Защото забравили са те смеха,
Видя ли - всичко им отне!
Прокраднал се е в тях страха,
И последният им ден дойде!


Писателят

В тази нощ,тъмна и тиха,
стои отчаяно той,
пише тъжно,неграмотно стиха,
стиха за нея, в горския покой.

Думи любовни той търси,
за неговата любима,
но уви,само глупости ръси,
и мъка и тъга в сърцето му има.

Слушат го птиците и цветята,
как рони думите безчет,
заслушала се даже и луната,
образува се на земята от сълзи нейния портрет.

Но заминала е тя веч,
отнесе я морето,
и боли го него,сякаш през гръдтта му минава меч,
и гледа той и моли се на небето.

Да си я върне той иска,
да я прегърне пак,
към гърдите си нож притиска,
крещи: "той е виновен"
Виновен е неговият "приятел",неговият враг.


Звездица


Единствена там,на небето,
изпълваш всичко със светлина,
топлиш на всеки сърцето,
това си ти,моята звезда!

Като диамант блестиш,
Ах,ти моя звездице,
На небосвода само ти трептиш,
царице моя,царице!

Кагато аз към тебе гледам,
ти увереност ми вдъхваш,
повярвай,на всякъде тебе ще следвам,
твевога всякаква,от плещите ми смъкваш!

Ще бъдеш там винаги,нали?
Сърцето ми да пазиш.
Да ме предпазваш от всякакви беди,
душата ми цяла да запазиш!

Без име (още не съм измислила име, и ако имате предложения - давайте)

В голямата,бална зала,
направена от злато,
танцуваше в рокля бяла,
момиче непознато.

На сцената сама,
плачеше тя,
очакваше него,
очакваше той да мине през златната врата.

На бял кон да дойде,
и да я целуне страстно,
ала загубен е той нейде,
тя никога не ще види лицето му прекрасно!

Стече се сълза,даже две
неговата смърт й тежеше,
нямаше ги топлите му ръца,
девойката едвам на нозете си стоеше!

Затича се тя,към дилбините на двореца,
със сълзи в очите и нож в ръка,
отмъкна й сърцето,крадеца,
и сега разбито е то - викаше я,викаше я смъртта!

Приятел

Когато тъжен си,нещастен,
и сърцето ти скърби,
мислиш си че няма край,
искаш писакът в душата ти да замълчи!

Животът ти се струва мрачен,
сякаш няма светлина,
всеки миг е бавен и провлачен,
не виждаш нищо,няма красота!

Ала ще отмине тъгата,
тъгата на твоя живот мизерен,
няма да е вътре самотата,
защото той ще е там-приятелят верен!

Той ръката си ще подаде,
и от тъгата ще те oтърве,
той сърцето ти ще спаси,
като Ангел Небесен ще те възкреси!

Сватбата

По каменна пътека,
окъпана с цветя,
вървяха те двама,
ръка за ръка.

Тя стъпваше бавно,
напред към олтара,
сякаш от диаманти,
развяваше й се воала.

Застанаха влюбени двама,
под синьото небе,
любовта им беше голяма,
размениха си те-сърце за сърце!

Изрекоха думите свещени,
седнали на златно канапе,
за съпруг и съпруга обявени,
под небето - целунаха се те!


Отиде си

Вървеше тя,по хълма сама..
Нямаше го него,
беше си замихал принца на нейната мечта.
Туптеше сърцето й бавно,сякаш щеше да спре..
умираше тя,умираше и влюбеното й сърце.
Беше там,накрая на света,
с шепа цветя и мъка в душа,
нямаше го него,беше си заминал принца на нейната мечта.
Падна от хълма с дума на уста:'' Отивам при него..''-казваше тя.
Погълна я морето,спря да тупти сърцето..
Нямаше мъка,тъга,отиваше при него тя,
при принца на свойта мечта!

Здравей! Добре дошла!
Много хубави стихотворения, продължавай да пишеш! Има хляб в тебе!

Ето какво прави скуката с хората. Една поема за знаещите английски. Wink

Мystery

It was a lazy afternoon,
And I was sitting in my room.
The sun was going down,
And darkness slowly came to town.

Fear grew in my soul,
But I put candy in my bowl,
I sat down to read a book,
Then I got hungry and went to cook.

I turned on the light
And I suddenly cried.
There was a dead man on the floor
Then someone came right through the door.

He was wearing a black mask,
And obviously he had some kind of a task,
I couldn’t see his face,
But I knew he was on the middle of a deadly chase.

I saw he had a knife
I thought this was the end of my life,
But he said “Don’t worry”
And jumped out of the window, I think he was in a hurry.

I called the police,
Then I asked for room service,
I needed a cup of tea,
It was all too stressful for me!

Then the police came,
They didn’t know who to blame,
I told them the story,
But all they said to me was “Sorry”!

I went to my bed,
Which, by the way, was red,
There I didn’t feel in a trap,
And I had a really nice nap!

Много е готино! Бравос! <3

Стихотворенията са невероятни!! Много ми харесват!!
Надявам се скоро пак да пуснеш нещичко!

Koледа

Как тихо пада снегът,
Как нежно покрива земята,
коледните камбани звънтят,
окачени приказно на шейната.

Всичките млади елени,
строили са се навън
където и да погледнеш - дечица засмени,
заслушани в коледния звън.

И лампичките светят игриво,
червени, жълти, зелени дори,
нвсякъде е тъй красиво,
веселба и танци - чак до зори.

Подаръци - омайни, чудесни,
получават всички деца,
викове, радост и песни,
лудешки бият техните сърца.

И всеки на толпичко се е скътал,
във свойта къща, с огнена камина,
маса с вкусна вечеря е постлал,
сладко заспива, завит в коприна.

Много са добри, браво.

Много хубави стихотворения! Харесаха ми много! Любимото ми е "Отиде си".
Продължавай в същия дух! Пожелавам ти много вдъхновение!

Малко е депресарско, ама..

Убиец

Леден писък - тъмнина,
глух шепот от хълма,
скалите, обляни в грозота,
мъртва почва, нищо не покълна.

Мъж, във черна дрипа,
и лице, погълнато от мрак,
лута се, броди и скита,
влачи - крак, след крак.

Над него - облак от мъка,
очи подпухнали от плач,
сърце на части, затворено в сандъка,
изгубил се е той във призрачния здрач.

Без приятел, и подслон,
заспива на студената земя,
със сърце от твърд картон,
чака нея, чака своята жена.

Помни добре оназ вечер проклета,
помни леденият писък,
тогаз любимата му бе отнета,
нейн беше шепотът нисък.

Но какво шептеше, туй той не знае,
видя тогава нейният разкож,
започва в земята дупка да копае,
а в ръката си държеше кървав, леден нож.

Eсен

Нежен шепот се чува,
шепот от пожълтели листа,
Падащи бавно на земята,
Носещи със себе си есента.

Цветята сладко заспиват,
Заспиват в градините чудесни,
Градинарките последни храстчета поливат,
Заглъхват птичите песни.

Поточето - все още нежно ромоли,
сякаш чудна песен пее,
само елхичката гората краси,
Славейчето за лятото милее.

И пак е тъй красиво,
всичко в златно блести
последна игра в язовирче пенливо,
влюбени допират нежно устни.

Слънцето зад хоризонта залязва,
и свършва последният летен ден,
но всеки във себе си спомен запазва,
спомен за един прекрасен миг - съвършен!

За вички, които имат човек на когото винаги ще разчитат, и знаят, че няма да ги подведе. Аз си имам своя. Специално за нея!

Защото сме приятели завинаги

И в лошо и в добро,
винаги, винаги помни,
аз ще бъда там,
ще има кой да те спаси!

Сълзите ще трия,
с векове, ако е нужно,
и тъгата ще покрия,
ще бъдем само ние с теб - задружно!

И в реки от любов ще плуваме,
И в гори от усмивки ще играем,
Ден и нощ, заедно ще лудуваме,
По поля зелени безделно ще се мотаем.

И толкова щастливи ще сме,
Не ще се нагледаме на таз красота,
и всяка от нас ще се врече,
заедно, така до вечността!

Много ми хареса стихотворението "Есен"

Новите стихотворения също ми харесаха!
"Убиец" е някак...зловещо, но ми хареса. Държеше ме в напрежение.
"Есен" е много красиво, като приказка.
"...спомен за един прекрасен миг - съвършен!"
Това за приятелството също е хубаво, блажени са онези, които намерят човек, който да бъде с тях, дори в огъня.
Продължавай в същия дух!

Трябва да има по едно за всеки сезон, така че.. Enjoy! : )

Пролет

Цъфтят първите пролетни лалета,
и всичко зелено е пак,
навън чуват се викове на хлапета,
потеглил е есенният влак.

Слънцето сутрин изгрява,
с нежен златен блясък,
вишнев ален цвят узрява
в градинката - детски крясък.

Птичките омайни песни препяват,
за щастие, живот и любов,
послените снегове се стопяват,
плодът на сливата е вече готов.

Най-нежни аромати,
кръстосват обощните градини,
топъл вятър кокичета клати,
тревата мека - като хиляди коприни.

Лек пролетен дъждец,
ръми из горските поля,
подскача весело щурец,
една съвършена, безкрайна игра.

Любовта е сляпа

Още преди на Земята хора да има,
и било е само поля и реки,
били се събрали всички чувства,
любов, радост, завист дори.

Предложила лудостта, криеница да играят
И отишла зад дървото да брои,
всички намерили къде да се скатаят,
само любовта оглежда се, седи.

Далеч, розов храст съзира тя,
и там, бързичко се скрива,
един - единствен над всичките поля,
свършва броенето лудостта игрива.

Отваря очи, и да търси започва
на най-странни места, чувства намира
но видиш ли - любов никъде не вижда,
под дърво и камък се вече взира.

Поглежда към розите червени,
и затичва се бързо тя,
Вижда любовта, с очи окървавени
избодени от розовите бодила.

И изважда я оттам, превързва я нежно
ликуват всички - спасена бе любовта
но оттогава, вечно, до сега,
ходят двете чувства - ръка за ръка.

Следи по пясъка

Някъде далче, отвъд звездите,
вървял човек, с лице на тревога
тъга засенчвала очите,
а до него крачел Бога.

Две следи, по пясъка,
оставали, щом човекът бил щастлив,
ала връхлетял ли го трясакът,
оставали едни следи, той не бил красив.

И попитал човекът Господа,
защо в трудните времена, оставял го сам да броди.
Нали обещал му е да го пази,
ако нещастие го споходи.

Погледнал Бог тогаз мъжът,
със силата на 100 слънца,
усетил човекът Божите думи колко тежат,
едвам съзрял ангелските лица.

"Когато тъжен бил си човеко,
и от богатите си просил,
не са били твои едните следи,
а мои, защото тогава, на ръце съм те носил."

Тя

Тя имаше коси, спелетни с цветя
Руси, като слънце юлско
Очи, чисти като заранта,
и свежи като цвете зюмбюлско.

Тяло, на богиня Олимпийска,
И свежест на хиляди рози
Красотата на сутрин октомврийска,
описана в поезия и прози.

Сърце - лудо и детинско,
сърце, биещо за теб.
Нежно и моминско,
невъзможно бе да опише го поет.

Да, съвършена бе тя,
със двете свои луни,
скитаща се винаги сред тез жита,
Събираща във погледа си всичките звезди.

Тя ще е там, ако поискаш да се върнеш,
там ще е твоята любов мечтана,
но не ще можеш веч да я прегърнеш,
твърде късно ще е, само споменът за нея остана.[b]