Ела със мене тази вечер ясна.
Излез навън от тази стая.
Да ти покажа гледката прекрасна.
На света да стигнем края.
Преброй със мен звездите.
Не вярвай, че били са те безбройни.
Погледни ме право във очите.
Има ли причина да не сме спокойни?
За други може и света да е безкраен,
но за нас е даже малка таз земя,
ела със мене до брега потаен,
брега на нашите сърца.
Не питай колко са звездите,
а нека заедно ги преброим,
ти сама създай мечтите,
а двамата ще ги осъществим.
И когато пуснем си ръцете,
и разделят се пътищата прашни,
нека и тогава във сърцето,
чувствата за мене да не бъдат страшни.
Превърни ме в топъл спомен,
щом погледнеш вечер към небето,
света, щом стори ти се пак огромен,
спони си – по-голямо е сърцето.
Не, не спирай да броиш звездите,
дори и да не съм до теб сега,
лесно сбъдват се мечтите,
щом остане жива любовта.
