Агнетата блеят...

Заглавие: Агнетата блеят... Нед Мар 28, 2010 6:10 pm

Предупреждавам, че въобще няма смисъл и го пускам само, за да се посмеете! Всеки ред започва с поредна буква от азбуката, като липсва само една по разбираеми причини. Това е първото ми творение, така че не го съдете толкова строго.

Агнетата блеят,
бурята цъфти,
вечното ни се изплъзва,
годното изгни.
Денят ни отминава,
ежедневието доскучава,
желанието се изпарява,
зеленото посивява.
Искреността ни подминава,
йероглифът потъмнява,
като него е животът,
любовта умира.
Мнозинството е духовно мъртво,
никой няма да избяга,
остър нож ще му забият,
приятелите верни ще загуби.
Равен със земята ще остане,
свойта смелост ще изтръгне,
тъгата ще прегърне,
уважавайки смъртта си.
Факлата си ще продуха,
хамака си ще стегне,
цървулите ще си обуе,
човек да стане сетне.
Шегата на страна,
щастието си замря,
ъглошлайфът забуча,
юли се разля.
Ятото умря!!!
/Янка пак заспа./
/Я, слънцето изгря./

Първото е оригиналният край, но последните две са чужди предложения, които не са лоши и затова ги пиша.

Хей, напомни ми за едно от първите стихотворения, които бях писала...