В душа-разплакана камбана,
в душа изгаряща от жад
последен дих-един остана,
сиротен дих посърнал млад.
А, ти,кралице на цветята,
във утринни зари пламтиш
и с цветовете на дъгата
във нежни пориви гориш.
С дьхьт на розата омайна
ухаят свилени коси,
усмивка трепетна сияйна
потрепва в бисерни очи.
А тънка снага- трепетлика
се кърши,вие и сияй
кат росна китка в градинка
в утрото на слънчев май.
В душата-траурна камбана,
в душата изгоряла в ад
последен дих веч не остана-
несретен дих посърнал млад.
А, ти ,царице на цветята,
сияеш в пурпурни лъчи
и капчиците на росата
припламват в твоите очи.
О,нека вечно да сияе
лика ти в мека светлина
дъхът ти сладко да ухае
на горски цъфнали цветя....
[b]
