Във трепета разискрен на зората
на утрото в лазурните лъчи
и в пристъпа разбунен на вълната
била ли си, кажи ми ти, кажи?
В копнежите раздиращи душата,
на горести в горчивите сълзи-
във вихъра понесен от мечтата
била ли си, кажи ми ти, кажи?
Ако не си, едва ли си узнала
как огъня на любовта гори
и никога не би ти разгадала
загадките на светлите мечти.
Ела и виж- понесъл съм в сърцето
завинаги прекрасния ти лик,
ликът ти по- сияен от небето
да грее там до сетния ми миг!
