(по Атанас Иванов)
Да се помолим днес, Мария.
За нас. И двете ни деца .
Да се помолим…
Страхът отвън кълве следите.
В години този ден говори.
Сега е някъде отдавна –
с камбаната потъна лятото.
Да се помолим…само двама –
като обречени да вярват…
Задъхвам се, изгубил името
в безликата ръка на делника.
Дъждът от нас стопява зимите.
Или жълтее. В чужда есен…
Да се помолим…Сякаш могат
душите да обърнат камък.
Преди кръгът да се затвори
в праха на родовата памет.
Преди да ни настигне вятър –
да се помолим с теб, Мария.
Страхът наднича. От следата.
И бавно ни убива…
