Как да те гледам, когато се смееш?
Как да потъна в усмивката ти?
Знам от това, аз ще ослепея,
но за какво друго ми трябват очи?
Те са ми нужни тебе да гледам,
друго не искам да правя със тях,
погледът знам от теб е обсебен,
нека очите да стават на прах.
Как да те прегърна силно?
Как за ръка да те хвана?
Как да те докосвам мило,
ако без ръце ще остана?
Готов съм все пак да го правя,
те за друго не стават,
ръце на мен не ми трябват,
ако на тебе нежност не дават.
Как да произнасям името твое?
Как да ти казвам, че обичам те аз?
Как да прошепна „бъди вечно моя“,
щом ще остана без глас?
Нека изчезне и той сега,
не ми е нужен за друго,
освен на теб да шептя:
„мила, обичам те лудо“.
Как да целувам кожата нежна?
Как да целувам твоите ръце?
Как да ти давам обичта си грешна,
щом устата ще изчезне от мойто лице?
Дори и така, аз няма да спирам
да целувам лицето красиво,
тези устни знам, че ги имам,
за да те правят щастлива.
Как всеки ден да живея?
Как да ти дам мойто сърце?
Как за теб да копнея,
щом то със тебе ще спре?
Нека спира да бие във мен,
нека не дишам въздух сега,
не се нуждая от следващ ден,
ако днес любовта си не ти подаря.
