Вечер до тебе си лягам,
прегръщам те, тихо заспивам,
а в съня си далече аз бягам
и пак при нея отивам.
Докосвам я нежно в мечтите,
целувам я както преди,
нашепвам й че я обичам,
дори от това да боли.
Гледам очите кафяви,
галя костите й черни.
Само в съня не успявам
на теб да остана аз верен.
И чуваш как нежно прошепвам
в съня си нейното име,
и сигурно пак ще усетиш,
че пак й се моля „вземи ме“.
В съня ми съм вечно за нея
приказен принц и герой.
Но слънцето щом пак изгрее,
сутрин отново съм твой.
