Минувачи са моите думи-
зад ръба на денят
в мен надничат…
Нощем бели лехи
от безлуния. Или…
запокитени в прах
сиви личинки…
Нямат праг – да ги чака.
И сън – да обличат.
Минувачи от краен квартал
в паметта ми.
Имената прибират -
сякаш в сенки потичат.
Под стрехите търкалят
на болката друмите…
И едва по смеха ти
стават в мен различими.
Безглаголни. И сити…
Скърцат в нечии рими.
Алкохолно пресичат –
на червено…без ”е”-тата.
(Със длето е дълбал
тази нощ епитетът…)
-----
После някак подреждам
в своите две очертания
две ненужни сигили…
от лицето на вятъра.
