Сякаш е в бяло…с износена дреха,
някак се свлича…до утро нощта.
С тебе сме, братко,
отпадък, остатък…Нещото
дето тегли надолу света.
Ти се молиш за късче надежда.
Аз подреждам в деня гласове.
Безначална. И сита.
Безбрежна.
(Като божиите словеса)…
капе в погледи,
сенки,
молитви
Любовта на околния свят.
Всяка сутрин те виждам
у мене.
Хром. Сакат. На окъсан кашон.
Сгънал гръб във отсрещната вечер.
Ти си клекнал за хляба си вечен.
Аз не зная за какво да клеча…
И си мисля – дали да не падна-
ей така, от мъглата – до теб.
И към горния свят мойта шепа
като цвете да порасте.
По петаче човечност да хвърли
там…на някакви двама, денят.
В теб – самун за горчива утеха.
В мене – сън за пътека.
И праг…
