В душа нещастна и ранена
един копнеж не стихващ тлей,
надежда сетна – не сломена
проблясва и светлей...
Далеч прокудено в чужбина,
от злобата на зли мъже,
за свидната ни татковина
тъгува моето сърце.
Милее планините сини,
и горда Стара планина,
и тучно китните градини
навред – Тракийска низина.
Назад, по пътищата стръмни,
кога обърна тъжен взор,
се мяркат силуети смътни
на родна стряха – роден дом.
И златна Добруджа сияе
във злато, пурпур и рубин,
свободен дух се гордо рее
над Странджа, Рила и Пирин.
Българио, родино мила
тъгува днеска твоя син,
прокуден нейде в чужбина
недраг се скита и немил.
Не ми услажда хляба клисав
далеч щом си ти от мен
и нито здрав съм, нито читав
от тебе щом съм разделен.
И във чужбина всичко има
от пиле мляко и море,
но няма нашата коприна
на светлосиньото небе...
В душа измъчена и тъжна
не стихнал глух копнеж зове:
при тебе нявга да се върна –
пръстта ти да ме погребе...
22.04.2010
