Заведи ме до брега от бяло злато,
да чуя името ми как шепти,
да видя образа си във водата,
да измия черните сълзи.
Потопи ме във реката на забравата
не оставяй спомени за вчера
всичко искам да остане там
и посока нова да намеря.
Измий очите ми с водите чисти
нека миналото отнесат
и на празните ми, мрачни мисли
нов живот да подарят.
И студът и нека ме прегърне,
блясъкът и да ме заслепи,
в друг човек да ме превърне,
спомените ми да заличи.
Потопи ме във реката на забравата,
със водите й да се полея,
ако трябва нека се удавя там
и нов живот да заживея.
