Емигранти…
Беломорските изгреви - с гръцко сиртаки…
Испански вечери и болеро от Равел…
Разпилени въглени на опожарена земя.
От бурният вятър - над зелени поля…
Чеда на България - живей те вие с мъката…
На прокудени малки деца.
С горчивия залък …И във чужда страна.
С чужда история… И чужда мечта…
Заспивайте с мисълта…
За любимата –Ваша страна.
Къде е просторът - на онази една шепа земя…?
Къде е чешмата на двора…?
Туп-туп,туп-туп –отброява сърцето
Самотните мигове във вашите сърца…
Под чуждо небе и с чужда съдба….
Деца на България…!
Пийте за нея…!
За вашата родина…
И няма значение, че наливате узо…
А пийте горчиви сълзи …
Такъв е живота…. Това е съдба…
Пейте за нея - за онази гора,
която” мирише на младост”…!
И проронете сълза - от наранена душа.
Но нивга не губете ключа към дома
Прости им - Родино…!
Салюте – богиньо..!
http://www.vbox7.com/play:e857f9f0
