Павел Христов Матев е роден на 06.12.1924 г. в с. Оризово, Хасковско. Завършва гимназия в Чирпан (1938) и славянска филология в Софийския университет (1949). Работи в КНИК (1949-1951), редактор в Комитета за кинематография (1951-1956), зам.-главен редактор на сп. "Пламък" (1956-1958; 1964-1965), гл. редактор на сп. "Септември" (1964-1966). Заемал най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел "Изкуство и култура" при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели. Публикува от 1946 г. Автор е на десетки стихосбирки, сред които: "В строя" (1951), "Дълг" (1955), "Време, родина, любов" (1962), "Родословие" (1963), "Прозрения. Избрана лирика" (1965), "Чайките почиват на вълните" (1965; 1967), "Стихотворения" (1966), "100 стихотворения. Подбрани" (1970), "Избрани стихотворения" (1972), "Натрупани мълчания" (1973; 1974; 1981), "Строго лято. Избрана поезия" (1974), "Внезапни паузи" (1976; 1980), "Рани и слънца. Избр. стихотворения" (1978), "Когато птиците летят по-бавно" (1979), "Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома" (1984), "Сърдечни затишия" (1985), "Ти сън ли си. Любовна лирика" (1989).
ЛЮБОВ - МАГИЧЕСКА РЕАЛНОСТ
Любов - магическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жадно и нормално
сърцето-чудо ни зове.
То търси истина и милост,
и в синкавия полуздрач
се смесват най-необяснимо
очакван смях с нечакан плач.
И веят в тръпните дървета
нехайни, неми ветрове.
А в странен климат по полето
цъфтят заветни цветове.
Най-често във предсънно време
дъжд люляков ще зароси.
Там чуваш честни обяснения
и още вярваш на сълзи.
И накипяла правда има
във жеста, в трепета, в гласа:
или отчаян ще заминеш,
или ще вършиш чудеса.
--------------------------------------------------------------------------------
***
Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.
И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.
Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.
Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!
--------------------------------------------------------------------------------
ПРИЗНАНИЕ
Тя се мярна някак изведнъж
и с очи лазурни ме погледна.
Може би от есенния дъжд
беше понаведена и бледна.
Може би. Но аз за миг разбрах,
че това е среща не случайна.
Хората закриват своя грях
и не изповядват всички тайни.
Не отминах. Спрях се и узнах
как блести и под дъжда лазура.
То бе малък и невинен грях.
Есен е. И не очаквай буря.
