Достигам просторите светли – зората,
зората докосвам с очи възхитен
и стискам аз здраво до болка ръката
ефирно незрима на утрешен ден.
Из сини лагуни изравям мечтата,
надеждите светли, младежкия блен
и с порива бурен, еклив на вълната
пришпорвам уверен към теб окрилен.
Препълнени чаши наздравици вдигам
за тебе изстрадала моя страна.
Безкрайно се раждам, живея- умирам
прободен в сърцето от вража стрела.
И там от тревите слънца разпилени
във бисерни капки сребриста роса
събирам с очи във мечти озарени
за тебе любима и родна земя.
На цъфнали рози нектара събирам-
златисто сребрист, вълшебен прашец
и в него отново лика ти съзирам
изящно прекрасен със златен венец.
И вяра, и песен в мечтите съзиждам
за тебе преславна и свята страна.
Родино свещена, отново откривам
те в образа мил на любима жена.
Безкрайни са твоите сини простори,
водите, горите и тучни поля.
Със пъстри килими красиви, безбройни
застлана е свежата твоя снага....
