Чаша мляко
Ленивият и мрачен денкенврийски ден бавно се изнизваше. Зимата зловещо напомняше за себе си. Никой не смееше да се покаже по улиците - всички страхливо се бяха сгушили в домовете си. Само тук-таме грижовни стопанки се мяркаха по балконите.
Някъде в покрайнините на този сив и непреведлив град едно малко момче вървеше само без палто, без шапка, премръзнало. Студът не го жалеше. Вятърът силно биеше в лицето му. Петър - така се казваше момчето. То бе сирак. Родителите му починали при катастрофа и той се оказал сам пред цялата суровост на живота.
В този същия декемврийски ден, Петър измалял от глад потропал на една от хорските врати. Отворило му едно момиче. Смилило се над детето, девойчето - поканило го на топло, дало му парче хляб и чаша топло мляко. Жестът не само дало сили на момчето, но и му вдъхнало вярата, че има и добри хора на света.
Минали много години. Момчето порастнало, животът му се променил. От бедно дете, молещо се замилостиня се превърнало в уважаван човек. Работел като главен лекар в местната болница. Веднъж по време на визитацията, спирайки се до леглото на една от болните го грабнало странно чувство. Въпреки професионалния му навик да се владее, той трудно здържал вълнението си. На леглото в тежко състояние лежала жената, някогашното момиче, което сгряло душата му с човешка доброта. Главният лекар нямал право да издава пристрастието си, но от цялота му душа искал болестта да бъде победена. Така се редели дните. Дошъл моментът, в който женататрябвало да бъде изписана. Всички документи оформени. Лекарят заръчал на една сестрите да заведат пациентката в кабинета му. Когато жената влязла, той поискал документите и на листа с дължимата сума за лечение и на писал "Платено". Изправил и пред недуумяващия поглед на жената допълнил "С цената на една чаша мляко и човешка доброта".
С толкова малко думи (но за сметка на това подходящи) казваш много големи неща.
