И пак скитник да стана...
Защо така изведнъж се задъхах…?
И седнах на първата пейка - под стария кестен.
С поглед търся чешмата от детството мое
Само шепа вода аз да изпия…!.
В този миг светлината угасна…
Спомена връща ме - като стара филмова лента….
Която започва със звука на уморена каруца .
На отлетялото детството мое .
Вървя аз през тунела от кестени.
По пътеката на жаркото плевенско лято.
Вървя аз в закъснялата есен с дъх на шира.
Целувка първа в дъжда…
С ледени висулки по стряхата стара
И най топлата стая – на моята баба. ..
Топлината отдавна вече е няма …
След това загубих посока…
И шепа откраднато щастие само остана…
Къде ли не скитах…? Къде ли не бях…?
Шосета безкрайни…Нощните влакове…
Кораби…река…пристани чужди…
Ветрове - върхове...
Обичах и мразех - печелих и губех…
Напивах се и изтрезнявах.. .
Мостове градих - а после сам ги изгарях.
Разделите тъжни -срещите редки…
Часовника аз все гледах.....!
И бързах ли ,бързах… да стигна…?
В този миг лентата на спомена свърши…
Чешмата отдавна я няма…
Само една глътка вода да изпия.
И пак - скитник да стана…
Страхът- този единствен съветник
Само той ми остана …
И заедно с него ще продължавам нататък…
Към края на филма …!
http://www.vbox7.com/play:30b3d5f9
Наистина много добро!
