Стихчета..

Това са първите ми стихотворения. Надявам се да ви харесат!

Твоя

Ти нахлу в живота ми така неочаквано…
Завъртя главата ми; покори съзнанието ми…
Всяка моя мисъл се върти около теб!
Без теб не мога!
Ти си моето сърце,
моята душа,
моят живот!
Обичам те!!!
Не, това не стига!
Думата “Любов” не е достатъчна, за да опише чувствата ми!
Ти си моето Слънце през нощта!
Ти си моята Луна през деня!
Ти си моята Съдба!
Аз съм твоя до края на Вечността!



Нощна приказка

Нощ, Луна, Звезди…
А после се появяваме аз и ти,
облени от искрящите лъчи.
Стоейки под красивия небосвод,
изглеждаш като някой гръцки бог!
Златистите ти очи впити в мен
са като два сапфира в ярък ден!
А бронзовата ти коса
блести леко под дъжда!
Студената ти, бледа кожа
е като мрамор бял и чист.
Миризмата ти, донесена от вятъра,
направо подкоси краката ми.
Да, това си ти!
Моят блян, моите мечти!
Обичам те!
Обичай ме и ти!

Безмълвна любов

И вървяха те двама под лекия дъжд,
хванати за ръце,
стъпваха боси върху влажната пръст.

Звездите ги гледаха,
пленени от тяхната Любов.
Луната ги галеше с лъчите си
в топлата юнска нощ.

Повеят шепнеше любовни слова;
листата повтаряха ги в гробната тишина.

Детенце малко с руса коса
подскачаше, смееше се,
пред тях тичаше с боси крачка.

И вървяха те двама под лекия дъжд,
хванати за ръце,
стъпваха боси върху влажната пръст.

Обичаха се… обичаха го… обичаше ги…

Здравей. Сега прочетох стихчетата ти и наистина много ми харесаха. Имаш страхотен талант и ти пожелавам музата да не те напуска никога. Много ще се радвам, ако споделяш с нас творенията си.
Успех и целувки Поли

Римите са добре, само малко ритъма... брой сричките. Иначе продължавай, добра си. Има още на какво да се учиш, но всеки винаги се учи. А ти започваш определено добре. Успех.

Моята Валентинка

Слънцето блести,
звезда в очите ти искри.
Усмивката ти всичко заслепява…
Смехът ти всичко заглушава!
Гласът ти е мелодия прекрасна;
ароматът ти е на роза красна!
Ти си Раят чудесен;
ти си Ангел небесен!
Остани със мен
и бъди моя Валентинка
на тоз прекрасен ден!!

Пъстроока пустинна сърна

Пъстроока пустинна сърна,
дебнеща по пътя на Любовта
и разбиваща хиляди сърца…

Пъстроока пустинна сърна,
пристъпваща в тъмнина,
оставаща само тъга…

Пъстроока пустинна сърна,
търсеща обичта
под красивата нощна луна…
Пъстроока пустинна сърна…

Ей, аз гледам Косопад!

Ама стихчето не е чуждо!! Просто взех идеята за сърната! Аз си измислих останалото!

Здравей отново! Значи музата не те е напуснала. Много се радвам, защото новото ти стихче е страхотно. Продължавай да пишеш, защото се вижда, че имаш голям талант.
Успех!

Погледни към звездите

Когато навън е тъмно,
а ти си самотен,
погледни към звездите…
Аз ще бъда там!
Ще те разсмея!

Когато ти е студено,
а няма с какво да се стоплиш,
погледни към звездите…
Аз ще бъда там!
Ще те стопля!

Когато ти е тъжно,
а няма с кого да споделиш,
погледни към звездите…
Аз ще бъда там!
С мен ще споделиш!

Когато ти е скучно
и няма какво да правиш,
погледни към звездите…
Аз ще бъда там!
Ще те разсея!

Погледни към звездите…
Аз ще бъда там!