Нощта преваля. Тишина и студ, и мрак,
и огъня във печката догаря,
потрепва и угасва, и се пали пак.
Лежа завит и искам да забравя
паричните проблеми и нещастия,
очите лепнат, но съня не идва,
умът зает от мисли и проклятия
простенва глухо и през болка пита:
„Дали пък не в призрачни видения,
в заблуди все живота ни минава?
Дали в среднощните напразни бдения
не тънем вечно в унес и забрава?
Нима народът ни във сън дълбок заспал
не знае що е свобода и правда,
нехае ли, че във апатия проспал-
живота- истината чиста, свята?
О, не народа, а ний сме забравели!
В напразно гонене на ветровете
жестоко да се гаврят сме оставели
с най- свидно милото враговете!
Под балдахин от сребролунна светлина
нощта умислена и уморена
замряла е в тревожно бяла тишина
самотно тъжна, пуста и студена.
Но веч преваля и е в мен пропъдила
съня със стари, тлеещи болежки,
душата пари стегната под възела
на хилядите ми въпроси тежки.
За всичките тегоби и страдания
на нашият народ през вековете,
за всичките разрухи и падения
и за злорадството на враговете!
О, как проклинам подлите предатели,
които са Родината продали
на дявола- на наш`те неприятели
за дребни – някакви стотинки жалки!
Не, не народът, а те са забравели
защо земята ни е напоена
с кръвта на героите ни прославени!
Че няма по- прекрасно нещо от това
и кауза по- свята и красива
смъртта да срещнеш с гордо вдигната глава-
да се пожертваш за род и Родина!...............
.........................................................................
Дълбок поклон и вечна слава, слава вам
герои безсмъртни, славни и велики,
осеяли със кости родния балкан,
поклон в размисли и болки скрити!
Нека пребъде славата ви вечна!...
