Happy End (Щастлив край)

Мислите ли, че е необходимо книгите да завършват с щастлив край?
Или напротив - може би е по-интересно творбите да завършват с отворен край или с тъжен?

Не е необходимо да е щастлив. Предпочитам отвореният, позволява ти да се отдадеш на въображението си и сам да довършиш историята.

Аз съм фен на тъжния край,този,който показва реалната страна на нещата,а не просто поредния сладникъв завършек,който единствено цели да покаже само и единствено добрата страна на живота.Но така просто се самозалъгва читателя,ако не друго.Отворения край също ми допада,кара те да развихриш фантазията си,търсейки най-добрия край лично за теб...

Винаги щастлив край, тц.
Зависи от историята, която се разказва, стила на автора. Понякога най - добрият завършек е тъжният, понякога - щастливият, или отвореният край.. За мен най-важното в една история, която се разказва, е да ме замисли, да ми донесе емоции и положителни и отрицателни. Завършекът е само фрагмент. (:

Аз обичам щастливите крайове. Може да са банални, да.. скучни, изтъркани, но те са като стара книга, каято никога не остарява. : )
Ако едно произведение, било то книга, филм, разказ, поема etc. не завърши щастливо, не завърши... банално.. имам чувството, че не е цяло. Че не е напълно довършено. И то не че има много произведения, които завършват не по обичайния, стар начин, но тези, които завършват кофти, или с отворен край.. някакси не успявам да ги почувствам. И повярвайте ми, не е защото нямам въображение. Наистина имам, имам някоя доста креативни идеи от време на време и като цяло работя на бързи обороти щом стане въпрос за.. въображение. Не е това проблемът, а в това, че.. не ми се получава, когато не е добре. Не ми харесва. : )