Никога няма да го забравя.Преди 4 години или дори повече.Ето как изглеждаше:
Намерих маслина,
дай ми зехтина!
Да си я направя на салата,
та да падне в устата!
Няма голям смисъл,но аз много си го харесвам.Все пак то бе първата ми стъпка в поезията.Тази тема може да не е само за моето първо стихотворение,но и за вашите.(Естествено,ако Love позволи)