Бях обещала още неща от тетрадка и ето че те са на лице. Надявам се да ви допадане!
Беше хубава януарска сутрин. Витоша беше наметнала снежния си кожух. Прекрасна в своя воал заедно със снежнобелите дървета, големите къщи и почивните станции.
В санаториума "Черни връх" току-що бяха пристигнали две момичета от Бургас. Дадоха им прекрасна стая със западно изложение, изгледът от стаята им откриваше гледка към извисяващите се върхове на планината. След като се настаниха двете девойки се отправиха към стола за закуска. Гъмжеше от хора, но все пак успяха да намерят свободни места в дъното на помещението.
- Добро утро! - поздрави ги приближаващия се младеж - Мога ли да седна на вашата маса?
- Разбира се, седнете - отговори Юлия, като се усмихна леко.
- Благодаря, впрочем се казвам Георги, а вие? - обърна се весело към тях младежът.
- Аз съм Юлия, а това е приятелката ми Ирина!
- Много ми е приятно! - каза момичето, като сведе глава и цялата се изчерви.
- Аз дойдох тук преди два дена, и местенцето ми допадна много. Аз съм от Бургас и.....
- Какво, от Бургас ли?- прекъсна го Юлия - И ние сме от там!
Тримата бяха много весело компания. Не усетиха колко бързо отлита времето. Към 10 се решиха да отидат на разходка. На момичета им се искаше още от първия ден да се започнат уроците със ските, но сега предпочетоха разходката.
Георги беше на около 19 години. Мината година бе завършил икономическия техникум, но ето че сега беше решил да да се отдаде на на заслужена почивка. Радваше се, че толкова бързо навлезе в компанията на своите съгражданки. Вървеше и си мислеше "Юлия, тя е толкова хубава, харесва ми! А онази Ирина има грозновато лице...а и много срамежлива, дразни ме! Но Юлия...определено си я бива!"
Тримата продължаваха да вървят през боровата гора. Юлия и Георги почти непрекъснато си говореха, гонеха се и така улисани в своята игра забравиха за Ирина. Момичето вървеше бавно сама по отъпканата снежна пътека. Беше й много тъжно, че я оставиха напълно сама в гората.
В същото време двамата се захвърляха със снежни топки.
-Юлия, сега сме вече сами, и....искам да ти кажа,че те харесвам, би ли искала да станем приятели?
- Ами....добре!
- Хей, искаш ли утре да изкачим онзи хълм?- каза весело момчето, като я прегърна.- Ще отидем, нали?Но Ирина не я искам!
- Защо? Тя не би пречила!
-Не ставай наивна, не мога да я понасям!
- Добре, тя какво ще прави сама?
- Не знам, не ме интересува - каза той като я притисна до дървото и впи устните си в нейните.
"Я, колко била лесна тази - мислеше си Гошо - Добре ще си прекарам почивката с нея, пък и другата ако е такава...Още от първия ден и ми падна в ръцете!"
Юлия и Георги се прибраха късно вечерта. Разделиха се едва пред вратата на стаята й. Момичето завари приятелката си да чете книга.
- Как си, Иро? Кога се прибра?
- Отдавна, а ти къде скиташ?
- Разходихме се и се прибрахме.
- Много хубава разходка, че и на обяд не се появи!
- Ти какво? То си е моя работа къде ще ходя! Тебе като не те харесват, а ти се присмиват си е твой проблем!
- Ами...
Ирина така и не успя да отговори. На вратата се почука.
- Да, влезте - високо извика Юлия - А, ти ли си Гошо!
- Юлия, хайде да вечеряме, побързай и без това закъсняхме! Ще те изкачам тук. - казвайки с усмивка, без дори и да забележи Ирина.
Това много нарани младата девойка. Сви се на кълбо в леглото си и макар да не познаваше добре това момче го харесваше.
Чувстваше вътре в себе си напрежение и безпокойство. Не можеше да заспи - въртеше се, докато не реши да отиде на етажа, където имаше телевизор. Но тя така и не гледа. Непрекъснато мислите й я отвеждаха към Георги и Юлия...
Долу в столовата имаше празненство. Танците започнаха.
- Юлия, ще танцуваме ли?- покани я той като се поклони.
- Да!
- Знаеш ли, много ми харесваш! Утре ще бъдем заедно пак, нали мила?
- Дааа! Ние с....Ира се скарахме...
- Защо? - каза той, като се правеше,че нехае.
- Ами,... за това ,че се върнах късно и задето съм с теб!
- Глупачка! Кажи й, че ще я убия, ако ще нещо ти каже!
- Ех, стига! Не се ядосвай!
Времето летеше бързо. Беше много късно, когато Юлия се прибра на пръсти в стаята.
* * *
Измина една седмица. Нищо не бе се променило. Нашата двойка не се отделяха и за миг.
Един слънчев следобед Юлия беше в стаята на Георги. Играеха карти и пиеха алкохол.
- А, един асак го няма! - рече той и погледна момичето закачливо - Къде си скрила картата, маймунка такава?
Девойчето пъргаво започна да скача насам-натам, смейки се:
- Не можеш да ме хванеш! Ха-ха-ха-ха! Не можеш да ме хванеш!
Но ето че той я хвана и я понесе към леглото. Легна върху нея и я зацелува лудо. Започна да я опипва цялата, мачкаше гърдите й. После ракъса дрехите й.
Девойката разбра намеренията му, но беше вече късно:
- Гошо, моля те, остави ме! Моля те! Чуваш лии?
Не, той не я слушаше, той продължаваше и продължаваше. Само зверско кикотене се изтръгна от гърдите му.
...Едва късно през нощта се събуди и отново се видя в ръцете му. Тя изкрещя от ужас и от болка, но викът й бе заглушен от грозния му смях.
Рано сутринта я пусна да си върви- беше получил онова, което искаше...
Бяха изминали цели два дена от онази бурна нощ, но Юлия така и не можа да го види, нито в стола, нито на етажа - никъде!
"Ще го потърся в стаята му - мислеше си тя - ами ако всичко е било сън? Ами ако е било просто само под въздействието на алкохола?! Но защо тогава се смееше?! Защо???" И докато тези мисли прелитаха през главата й тя влезе в стаята му. Нямаше никого. Дрехите му ги нямаше,куфара също, а прозореца беше широко отворен.
Вятъра разрошваше русите й коси и по дясната й буза се спусна сълза.
