Нашата спирка…
Мирис на люляк,цвят от липа .
Нашата спирка…
Тълпа,гълчава,деца…
Забързани хора…
Телефона звъни…
Поглеждаш смутено.
Говориш виновно.
Лъжеш чаровно…
Нежно докосване…!
Махаш с ръка…
После тръгваш сама.
Аз не мога да те спра .
Моля те - престраши се…!
Обърни се…!
Върни се…!
Колко много любов...
А колко малко сега искам от тебе!
Да аз вярвам в химери….
Отивам в близката кръчма.
Поръчвам чаша с вино .
Нещо от ляво - мене изгаря.
Друго в душата горчи.
Китарата свири …
Поръчвам отново…
- Наздраве момиче- пия за тебе !
Вече ми липсваш…!
Аз зная – ти пак ще се върнеш,
на спирката прашна.
Сама ще просиш греха – в дъжда от листа…
После отново ще тръгнеш...
По самотна - дори от дъжда…
http://www.vbox7.com/play:e00af0cf
