Несбъдната мечта красива
е раят,скъпи ми приятели.
Сияйна приказна –щастлива
игра невинна за мечтатели.
Там гдето във миражи вечни
живее в леден замък любовта-
в капризни пориви сърдечни
невзрачни гаснат влюбени сърца.
Едва ли тама рай за двама
огрян в ярко- пурпурни лъчи,
чист,светъл-непорочен има,
далеч,отвъд житейските мъгли.
Едва ли рай за двама има
там де линеят обич и копнеж,
там гдето обич вече няма
и е сърце обвито в лед и скреж.
На мене рай не ми е нужен,
не съм праведник ,грешник-при това,
и моя пристан теменужен
ми стига за да подслоня глава...
Не ще бледнеят в редовете
със прозаично блудкави слова
бездарно –бледо стиховете
кога са посветени на жена....
Прекрасно е. Поздравления.
