Урок - разказче

Заглавие: Урок - разказче Съб Мар 06, 2010 9:11 am

Реших да пусна и това Smile

Надявам се дави допадне.

Днес тя беше решила да бъде различна - да остави настрана уроците и задълженията и да се позабавлява с връстниците си. В училище беше най-добрата ученичка във випуска. Винаги се стараеше да има най-добрите оценки. Не учеше заради мнението на родителите си или за одобрението на учителите, а за самата себе си.
Тази вечер имаше събиране в дома на една съученичка по случай края на учебната година."Защо да не отида?! - помисли си тя - Ще разпусна малко, а и няма да се бавя, за да не се притесняват нашите!"
Тази нейна съученичка бе решила да направи събирането почти извън града. Когато тя пристигна, в голямата къща вече се носеха смях, викове и закачки. Имаше толкова много непознати, че едва успя да намери момичетата от класа си. А те танцуваха и се радваха на момчешките погледи. Много от тях вече си имаха един или повече обожатели.
Танците и веселието продължаваха. Тя стоеше сама в ъгъла и наблюдаваше. Чувстваше се все по-неловко. Може би някои се питаха - какво прави момиче като нея тук? Не трябваше ли да си стои сама в къщи?!
Сърцето й се свиваше - толкова много желаеше да се присъедини към веселието. Някаква буца застана в гърдите й. Искаше час по-скоро да се излезе на вън. Не можа да издържи и се затича към терасата.
- Защо плачеш? - попита я непознат момичешки глас.
- Никой не ме харесва! - изхлипа наивно тя, докато изтриваше сълзите си.
- Нормално е да не те харесват. Погледни как си се облякла! Мислиш ли, че някое момче ще ти обърне внимание?
- Но защо?
- В кой свят живееш?! Никой не харесва безличните, мила!
- Аз искам да ме харесват, както другите момичета!
- Тогава се облечи като съвременно момиче.
- Но...аз...- измънка объркано тя.
- Няма "но"! В този вълчи свят няма място за раними. Трябва да бъдеш вълк! Преди няколко години и аз бях като теб - свита, притеснителна, но бързо научих, че никой не се интересува от тези хора. В днешно време важи законът на джунглата! Такъв е животът - или тъпчеш, или теб те тъпчат! Избирай!
Непознатото момиче я погледна предизвикателно и отмина. Макар и сред хората, смутена, девойката се почувства сама повече от всякога. У нея отекваше последната дума от неочаквания разговор - "Избирай...избирай...избирай!"... Вече знаеше, че трябва да бъде друга, за да може и светът да я приеме по друг начин.

Заглавие: Re: Урок - разказче Съб Мар 06, 2010 3:49 pm

Наистина е хубаво. И третира тема, която засяга всички според мен. Но защо, по дяволите, поуката е, че трябва да си конформист?
Съжалявам за езика... Suspect

» Просто разказче без име