Другата
-Тръгваш си…,нали?
Тишината проникваше между тях.Телата им,все още слети от греха,който бяха извършили преди малко,сякаш се отдалечаваха и повече никога няма да бъдат така слети,както в този момент.Без дори да са помръднали на сантиметър.
Думите между тях бяха излишни.Тя проникваше в погледа му.Четеше всичко в черните му очи.Толкова близо,а всъщност толкова далеч.
-Знаеш…Тя…
Тя просто кимна с глава.Знаеше го сега.Знаеше го и преди да дойдат на това място.В този хотел.Знаеше го много преди да започне да изпитва нещо към него.Винаги бе знаела за нея.
-Ще го направим пак…,когато мога.
-Когато можеш.-тя повтори думите му.Искаше да изрази съгласието си,да му покаже,че за нея няма проблем.Че тя ще бъде до него.Близо.И вечно далеч.Вечно като „другата”.Бегла усмивка се появи на лицето й.Съзнаваше колко е пропаднала,колко е нищожна и слабохарактерна.
Той се облече бързо,приближи се до нея,погали я по тъмните коси и я погледна в очите.Връзката между тях се рошеше.Нямаше да е същото.И двамата усещаха подлостта,която бяха извършили.
Тя остана сама в стаята.В хотелската стая,в която бяха дошли.Бе на метри от дома му,на същата улица.Ако бяха търсили повече,щяха да се откажат,щяха да избягат,щяха да се изплашат от помислите си и това нямаше да се случи.Но те избраха трудния път.Отдадоха се на страстта,на емоцията и на любовта.Силна и невъзможна.Обсебваща ги и изгаряща ги,заради това,което вършеха.Тя не можеше да остане повече там.Всичко миришеше на него.Намачканият чаршаф,върху който лежеше,възглавницата до главата й,дори дрехите й бяха пропити с неговата миризма.
Излезе навън,валеше силен дъжд.Надяваше се той да отмие греха й.Вървеше безцелно,без посока и без мисъл.Хората я оглеждаха странно.Младо момиче,а толкова нещастно и самотно.
-Внимавай къде ходиш!Нямаш ли акъл?!
Бе се намерила пред една кола.За малко да я блъсне.А тя дори и не я бе забелязала.И продължи да върви.Проклинаше съдбата си,проклинаше него,проклинаше себе си.Те бяха виновни за всичко.Изнемощяла от проливния дъжд,накрая тя се спря пред една къща.Малка и бяла.С чудно красива градина отпред.Избърса сълзите си,стекли се по бузата й,и почука.
-Миличка,къде беше?Досега ти звънях,защо не си вдигаш телефона?Та ти си цялата вир вода.
-Добре съм.-отвърна тя.-Просто се разхождах.Нищо не е станало.
-Как да не е!Я ме погледни.Плакала ли си?
-За Бога,на вън вали.Знаеш,че обичам това време.Защо ми е да плача.
-Преоблечи се.Чакаме те на вечеря.Като за пръв път моя блуден съпруг се прибра преди теб-сестра й се засмя.Очите й бяха толкова искрени и нежни.Толкова щастливи.
-Знаеш,че винаги аз съм била черната овца.А той…просто работи.
Сестра й я придърпа настрани и тихо заговори.
-Надявам се.Имам чувството,че аз го отблъсквам.Вечно е зает.Вечно го няма.Или е в лошо настроение.
-Избий си тези глупости от главата.Ти си най-добрият човек,когото познавам.Ти не би била виновна за нищо.
-Малката ми сестричка.Толкова си наивна.Не си мисли,че и аз не съм правила грешки в живота си.Но ти поговори с него.Ще му кажа,че го викаш.Нека да е преди вечеря.Така ще проследим настроението му на масата.
По-младото момиче се качи в стаята си.Избърса с кърпа мократа си коса,свали подгизналите си дрехи и седна на леглото.Нямаше сили дори да се облече.Стоеше полугола,тялото й започна да усеща хладината,проникваща в него,но тя не помръдваше.Стоеше с наведена глава и не вярваше на всичко,което й се бе случило.Никога нямаше да повярва,че го бе извършила.Но щеше да го знае.Завинаги щеше да остане в съзнанието й.Кичурите мокра коса залепваха за кожата й.
Той влезе в стаята.Дори не почука.Вървеше бавно към нея,цяла вечност стъпките му кънтяха в главата й.Той я докосна по рамото и тогава се пробуди истинско животно в нея.
-Недей.Никога повече!-изсъска тя и грубо отблъсна ръката му.
Той коленичи пред нея и я погледна в очите.
-И двамата сме виновни.И двамата не съзнавахме какво вършим.
-Лъжеш.И ти го знаеше,и аз го знаех.И все пак се поддадохме на това…
Тя зарида по-силно и скри лицето си в ръцете си.
-Обичам я повече от всичко.Повече от теб.Повече.
-Това няма да продължи.Не трябва.
-Да!
Погледна го отново в очите.Не можеше да разбере кого обича повече.Сестра си или него.Тя уважаваше сестра си,почиташе я,но дали я обичаше наистина повече…
-И все още обичам тези черни очи-прошепна тя и се сгуши беззащитна в него.
-А аз все още обичам всичко в теб-тихо каза той в ухото й и леко я поклащаше като малко дете в прегръдките си,докато бе заровил лице в косите й.
-Трябва да се успокоя-отдръпна се решително тя.-Каквото беше,беше.Не можем да променим станалото.Лицата им все още бяха на педя разстояние.Нежна усмивка се появи на лицето й.-Аз ще замина.Ще ви оставя.Помни,че те обичам и това няма да се промени.Поискаш ли ме,ще бъда вечно близо до теб,готова да бъда твоя.Но само при условие,че тя може да заживее без теб.Все още не.Не и в тези дни.
Той докосна ръката й с устни и отпусна главата си на колената й.
-Ще я подготвям бавно.Нека бъде готова.Няма да й кажа,че има друга.Никога няма да спомена за теб.
Двамата приближиха челата си и ги подпряха за миг.След това той се изправи и понечи да помогне и на нея.Вратата се отвори.
-Хайде,мили мои.Вечерята изстина.Миличка,по-добре ли си?Виждаш ми се с по-ясен поглед.Скъпи,нали не си я притеснявал нещо.
-Како,аз ще тръгвам.Достатъчно ви досаждах.Време ми е да продължа следването си-тя хладно погали сестра си по ръката и бързо затвори вратата.
-Но…
-Скъпа,остави я.Тя каза,че не се чувства добре с нас.Мисли,че ни досажда.
-Това не е така.
-Тя е млада.Остави я да поживее.Ще преминат много неща през главата й.А ние с теб ще се превърнем само в спомени от буйната й младост.Всеки ги притежава.Постепенно тя ще излезе от живота ни,както ние с теб от нейния.И от твоя,и от моя.И ще остане само спомен от малката ти и мила сестра.-Той я прегърна през рамото,нежно я целуна по бузата и зарови лице в косите й.Както бе направил и по-рано.Но с „другата”Но вече спокоен.Благодарен,че животът му ще продължи да си тече подреден и „идеален”.
Скоро смятам да кача и други мои разкази,имам в изобилие.
