Как се стигна до раздяла?

Знам, че темата е неприятна на пръв поглед, но е също и толкова полезна. Тук по-опитните и изпатилите могат да споделят за причините за раздялата си и така със своя опит могат да помогнат на останалите да не допускат същите. Както се казва - "не питай старило, питай патило"!

Ами аз и в "най-голямото ми любовно разочарование" казах, че причината бе, че момчето прекалено много се влияеше от мниението на родителите си - силни личвости, като характери говоря.
Бащата е бивш военен, работи в МС, заема добра длъжност, майката също е с 2 инж. дипломи.
И според мен, тези хора стремящи се всичко в живота им да е както те го искат, в един момент взеха да живея животът на синът си.
Аз не съм някоя, която да си премълчава Laughing

и съответно не се вписвах в картинката за "подходяща приятелка" на синът им, тъй като не можеха да манипулират мен.
Баща му започна да му дава съвети как да се държи с мен, в смисъл, че той считаше, че отначало синът му трябва да ми покаже кой командва във връзката или нещо от сорта, и това му беше грешката, защото аз не човек, който би приел подобно налагане. Дори и родителите ми не се опитват.
А той се мъчеше да ме промени по свой си вкус... или по вкуса на семейството му, тъй като той освен родителските тела има още 2 по-големи сестри, които и те взеха да се месят и в един момент на мен ми писна.
Мислех, че като мъж той ще се справи с това, но той ме разочарова. Психологията на баща му бе грешна. В смисъл, че мъжа командва парада и се опита да предаде опита си, но при мен за щастие такава стратегия не минава и колкото и да обичам един човек - бих му казала сбогом.
Не правя компромис със себе си. Все пак един живот имам и нямам желание да го съсипвам, угаждайки на чуждите приумици. Живеем в едно модерно общество, където жената има права и има глас и най-важното тя има избор.