Цитати от книги

- Добре, де - настоя плъхът - когато се събудиш, къде отива онова сънуващото в теб? Когато умреш, къде отива онова нещо, дето е вътре в тебе?
- Кое, зеленото мехуресто нещо ли?
- Не! Онова дето е зад ушите ти!
- Имаш предвид розовосивкавото нещо ли?
- Не бе! Невидимото нещо!
- Отде да знам? Никога не съм виждал невидимото нещо!

"Изумителният Морис и неговите образовани гризачи"

#################

"Единствено хората, които са здраво стъпили на земята, успяват да градят въздушни кули."

"Захапи за Врата"

и двете са на сър Тери Пратчет

"Проклет да е Менегрот!Проклет да е и пътят, по който стъпваш!Всичко свърши!Сега идва нощта."

-- Децата на Хурин, Джон Роналд Руел Толкин

"Много неща се вършеха в Невидимия университет и за жалост обучението беше сред тях. Преподавателите отдавна бяха застанали безстрашно лице в лице с препятствието и бяха усъвършенствали всевъзможни методи за да го заобиколят. Никой не възразяваше, защото студентите правеха съвсем същото.
Системата действаше без засечки и както често става, полека се превръщаше в традиция. Нямаше спор, че се изнасят лекции, защото бяха вписани черно на бяло в учебната програма. Фактът, че никой не присъства, беше несъществена дреболия. Понякога се чуваха твърдения, че в такъв случай лекциите не се изнасят изобщо, но никой не ги посещаваше, за да провери дали е вярно. Освен това бе изтъкнат контрааргументът (от Лектора по Оплетено мислене 1*), че лекциите се провеждат по същество, значи всичко е наред. Затова обучението в Университета се опираше предимно на прастария метод да събереш множество млади хора в близост до множество книги с надеждата, че нещо ще прескочи от едното множество в другото. А младите хора съответно се поставяха в близост до кръчмите и пивниците със същата надежда. 1*.Същото като Многозначна логика, но още по-така."

Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от
които се срамуваш, защото думите ги принизяват, думите смаляват
онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш,
те представят нещата с обикновени житейски размери. Но има и нещо
друго, нали? Най-важните неща се крият близо до мястото, на което
принадлежи сърцето ти, те са като ориентири към съкровище, което
твоите неприятели искат да ограбят. Можеш да направиш открития,
които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно
си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че
ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото, мисля:когато тайната остава заключена не по желание на на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере.

Стивън Кинг

"Когато дребните неприятности те преследват непрекъснато, това вече не са някакви малки досадни проблеми, а една Голяма Неприятна Система. Именно Система, с главна буква. А теорията ни учи, че нито една истинска Голяма Система не съществува, без да има под себе си здравия фундамент на една истинска Глобална Причина. А пък Глобалната Причина е нещо, което се допуска да бъде пренебрегнато само веднъж — и никога повече.

Виктор пипнешком търсеше вратата, където се спотайваше разпределителното табло, вградено в стената като сейф. Мебелите, изглежда, бяха решили да се възползват от случая и да се поразтъпчат из апартамента, защото изникваха на най-неочаквани, направо стъписващи места. Виктор успя да излъже един стол и провали засадата, но пък вторият радостно му се набута в краката. Разтривайки по пътя удареното си коляно, той предпазливо протегна ръка… и тогава внезапно зазвъня телефонът. И даже не зазвъня, ами гадно и подигравателно закрещя, като чак подрипваше от старание. Такива обаждания навярно вещаят пожар или смъртен случай. Дрънченето на апарата беше често и насечено, сякаш звъняха от провинцията, а това означаваше, че наистина нещо се е случило."

"Не е време за дракони" Ник Перумов и Сергей Лукяненко

"...В живота нищо не е абсолютно сигурно: нито данъците, нито човешките свади, нито обществените конфликти, нито величието или падението.
Стрелките на часовника неумолимо се въртят и накрая остават само надгробните паметници, които с течение на времето рухват и надписите им изчезват. Дори морските костенурки и гигантските секвои умират някой ден"

"Гробище за домашни любимци" - Стивън Кинг