Равносметка...
В очите ми - лятното слънце,
бавно ,бавно умира.....
По челото ми ранната есен,
със своето рало своите дири дълбае...
Косите ми - студената зима
Със своята бяла коприна,
леко-полека покрива....
В сърцето ми - с тихи стъпки
болката неусетно пристига.....
Донасят ми чаша - пълна догоре с божествена течност…
И листче с надпис: -„Последната сметка …”
Някой тихо - на мен ми говори .
Навярно… ОНЗИ отгоре.
-Моля, плащай сега - твоята сметка…!
Изваждам пари….
Десет,девет,осем…
Времето бързо изтича…
Седем,шест,пет…
Той не иска пари….
При него се плаща с време.
Търся дълбоко в мене.
Онова отдавна отминало време.
Няма и помен от него….От лудото време…
От младото време…От моето време....
Тук фалита е пълен…
Хей ти - онзи отгоре ! Върни ми сега…!
Само миг…Само минутка. ..
От онзи данък - добавено време…
Три ,две,едно….
Вече трябва да плащам.
Обръщам глава.
Назад - грях…До мен студ и страх…
Пред мен - само пръст и прах....
http://www.vbox7.com/play:9f684989
