Заедно във самотата
На мойто рамо положи главата,
аз примирих се с нашата съдба -
да сме заедно във самотата,
но разделени в любовта.
Разкажи за другия и аз
за нея може би ще ти разкажа.
Върху чувствата си нямам власт,
но мой е изборът дали да ги покажа.
Изплачи сълзите си на мойто рамо,
а усмивката дари на някой друг,
щастието е една измама,
само болката държи ни тук.
Докосни лицето ми със нежни длани,
подари ми малко топлина,
събери парченцата наивно разпилени,
отчупени от моята душа.
После пак сглоби я цяла,
но не я задържай, а я подари,
знам – само миговете на раздяла
раждат в нас мечти.
Полегни до мен и прегърни ме,
после бавно си тръгни,
щом поискаш - целуни ме,
даже и до смърт да заболи.
Нелепо може би е, че тъгата
нас ни прави истински щастливи
и успяваме единствено във самотата,
да се почустваме за малко живи.
Искаме да бъдем тъжни,
Искаме да се удавим във сълзи,
защото знаем, че тогава сме си нужни,
а щастието вечни ни дели.
Може би сами избрахме си съдбата
може би щастливи сме така -
да сме заедно във самотата,
но разделени в любовта.
