Накрая на ръката ти,
където свършва зимата
и дневните рисунки се размиват,
потъва вечерта.
Върбата в мен заспива.
А пътят си съблича ризата…
Накрая на съня,
където спира времето.
(Или реката е от минало.)
Копнее любовта. За нови ветрове.
А младата вода – за извори…
Вали като в рисунка
от ранния Моне.
Очите на бездомник те оглеждат.
Неделята е чаша
горчиво каберне,
останало от делничната нежност…
