на Ема
Капе глюкозата -
в своите си граници.
Сякаш животът пълзи.
Капките в банката
тичат към вените.
Или са твоите сълзи...
Някак си
в сивото,
в болното,
в тъмното
още живееш - в мечта.
Още си в синьо.
Още си хубава.
Още е бяло -
в снега.
- - - - - -
Капе
животът ти-
в някакви граници.
В следваща банка тече.
После е треската...
После - очакване
ракът
да се предаде...
Бърза левкозата.
Смъква те.
Влачи в теб
всички отминали дни.
Капе в глюкозата
твоето минало -
стигаш до малко дете...
Сякаш от лента
дните на времето -
в пясъчен конус
си спят.
Твоите сълзи
са задавили пясъка. И...
днес не потича денят.
Стискам ръката ...
Вече не дишаш.
Няма те... Няма те...
... Толкова вишни,
облечени в бяло…
чакат душата ти .
