Малко е тежко, такаче иамйте го на предвид преди да почнете да го четете...
Изкривена Реалност
Пистолета бе опрян в главата му и тогава той си даде сметка за всичко. Изпитваше смесени чувства. Любов, завист, омраза, веселие, но не изпитваше едно единствено чувство - съжаление. Знаеше, че след миг грубата ръка държаща пистолета ще дръпне спусъка и тъмнината ще се влее в тялото му завинаги... но не съжаляваше за избора си. Това бе решил, това бе съдбата му. Спомни си как си играеше с девет годишния си син преди онзи побъркан да го накълца, като парче месо взето от близкия супер. Спомни си как прегърна седемнадесет годишната дъщеря преди същия този изверг да я изнасили брутално. Спомни си как я видя ден по-късно прерязала вените си и иумряла в самота с разбити детски мечти. Една сълза се претърколи по дясната буза, но бързо в раните на раздраното му лице. Това за момент го искара от унеса на спомените, но той побърза да се върне при тях. Знаеше, че това е последното му останало нещо и искаше да си отиде заедно с тях. Тогава той видя в съзнанието си прекрасната си съпруга. Но я видя с размазан череп в стената, а до нея стоеше онзи мъж. Виновника за загубата на цялото му семейство. Видя и себе си хванал в ръка щангата от колата, готов да излее всичко от себе си бърху убиеца. Засилка... и звука от хрущене на кости помрачи нежната музика изливаща се от уредбата. Погледна се отстрани и видя как смазма всяка една костица от тялото на онзи мъж. Бе му отнело един час да се осъзнае и да спре да блъска пихтията на пода. Тогава дойде и решението, това съдбоносно решение докарало го до тук. Никога няма да съжалява за избора си, който направи тогава. Обърна се и дори не си взр сбогом с мъртвото си семейство. Грабна портфейла на мъжа. Скот... Скот Станлър, това бе името на онзи. С окървавената щанга в ръка се метна в колата си и отпраши с бясна скорост към дома му. Чу по радиото как някакъв луд бил убил семейството си, а след това разфасовал на парчета някакъв техен гост. ПОследния бил бит с тъп предмет незнайно дълго време. Загаси радиото. Не го интересуваше какво си мисли целия свят. Същата съдба щеше да сполети и неговото семейство. След час бе пред входната врата на Скот. Отвътре се чуваше детски смях. Тогава той ги видя. Жена му и двете й дъщери на по около 5 и 8 години. Празнуваха някакъв рожден ден, защото около тях се бяха събрали други деца. Те никога нямаше да забравят този ден. Разби вратата с ритник, а от стаята се чуха детски писъци. Всички побягнаха на някъде, но твърде късно. С по един мощен удар двете деца бяха проснати на пода изпаднали в несвяст. Жената посегна към ножа и желязната щанга смаза ръката й.
- Искам да гледаш!!! - собствените му думи загърмяха в побърканото му съзнание...
- Децата ми!!! - пищеше жената
- Млък!!!
Тогава щангата полетя отново и разби челюстта на пищящата жена. След два бързи шамара децата се свестиха, а жената бе принудена да гледа към тях, неспособна дори да се извика. Щангата полетя за пореден път... удара бе толкова мощен и безпрекословен, че главата на по-малкото момиченце се затъркаля по пода, като чбълба изпаднала от нечия кошница. Другото дете апищя от ужас, но юмръка разби зъбите му и то започна да се дави в собствената си кръв. А той просто го остави да умре от задушаване пред очите на собствената му майка. Другите деца се бяха скупчили в ъгъла и го ено си смучеха пръстите напълно жезмълвни. А майката..., тя бе изпаднала в шок. Тресеше се конвулсно и хлипаше. Какво да подготви за нея... Отиде до кухнята и взе нож в ръката си. Остър, дълъг и с тънко острие. С един замах на ръката отряза кътрето на дясната ръка. Поредния писък обля ушите му като любима музика. Още един замах и тя се сбогува с дясното си ухо. Десет минути кълцаше жената част по част, а тя на пък на всички продължаваше да живее и да пищи. Писъците й секнаха, когато наточеното острие прониза бъбреците й. Тя умря в най-жестоките мъки, които може да изпита някой. Тогава дойде полицията и започнаха да го бият, а той просто се усмихваше. Бе достигнал небесата.
Сега с отворени очи, той погледна надясно и видя дулото на "Пустинния Орел" насочен в главата му.
- Последно желание?
- Отведи ме при семейството ми.
Куршума полетя, а с него и душата на този човек. Тогава той се появи на кръстопътя. Там стоеше човек в семпла роба и гледаше право в него.
- Ти сигурно си Св. Петър?
- Не. Аз съм Смъртта. Аз съм съдията тук и решавам каква да бъде присъдата ти.
- Искам при семейството ми.
- Не. Гледах те отблизо и взех решение. Ти ще бъдеш от онези заблудени души наречени призръци. Ти завинаги ще бродиш и ще изживяваш убийството на семейството си, отново и отново.
- Но защо? Нали просто отмъстих? Защо да не съм при тях?
- Не. Убиеца на твоето семейство е този, който направи баланса. Той си заслужи тази чест.
- Но той пръв дойде в дома ми и уби цялото ми семейство!
- А ти не направи същото, така ли?
- Това не е справедливо!!!
- Да. Не е. Нищо не е справедливо.
