Eдна тъжна история...

Едно момиче се разхождаше в парка.Нямаше нищо необикновено,освен
дълбоката тъга която то чувстваше.Тъга за какво?И то не знаеше точно.
Може би,защото бе преживяло смъртта на майка си преди
няколко седмици.Болката по любимият човек бе непоносима.
Разяждаше го отвътре и караше очите му да ронят сълзи.
Чисти като езерце сълзи.И съзнанието на клетото момиче беше
чисто-макар и пълно с болка и тъга.То не мислеше за нищо
друго,освен за майка си.Слънцето,което едва изгряваше на
хоризонта му напомняше за нея.Нежна,любяща и винаги с
топлия,загрижен поглед.Очите на момичето отново се наляха със
сълзи.На където и да се обърнеше,на където и да погледнеше,
то си спомняше за своята майка.Майка.Само тази дума го прорязваше
дълбоко в сърцето.Не му се говореше,не му се вървеше...не му
се живееше.
На пътя му излезе малко коте.Толкова слабичко и безпомощно
котето напомняше на момичето за себе си.То взе котето и го прегърна.
Седна на една пейка и заплака.Тогава разбра защо.Котето му
напомняше не за него самото,а за майка му.Малкото животинче гледаше
точно като нея.Опитваше се да упокои плачещото момиче.
Не след дълго малкият парк се оживи.Хора,бързащи за работа преминаваха
под големите зелени дървета.Беше пролет-най хубавото време от годината.
Момичето все още плачеше,взело малкото котенце в ръце.

Когато някой човек умре,душата му се преражда в друго същество.

Много е хубаво, като се има предвид въздрастта ти и това, че са първите ти стъпки в писането. Съвтвам те да четеш повечко, за да обогатяваш света си.
Историята е много невинна, мила и нежна, продължавай да пишеш! Развивай се!

Love. написа:: Много е хубаво, като се има предвид въздрастта ти и това, че са първите ти стъпки в писането. Съвтвам те да четеш повечко, за да обогатяваш света си.
Историята е много невинна, мила и нежна, продължавай да пишеш! Развивай се!

Много ти благодаря!Ще опитам да се развивам още и още,защото хич не е лесно!

Нищо не е лесно, а и писането не е какво да е. Малко са хората, които владеят тайните на това майсторство!

Love. написа:: Нищо не е лесно, а и писането не е какво да е. Малко са хората, които владеят тайните на това майсторство!

От това как се изразяваш,си личи,че ти си един от тях.

Глупости, ласкаеш ме. Аз едва с нескромното си мнение смея да твърдя, че мога да пиша що годе добре -т. е някъде по средата.

Много ми хареса замисълът, толкова нежно и чисто. Ах, любовта между майката и детето е най-чистата и силна разновидност на любовта, поне според мен. Наистина има какво още да се желае, за да се превърне творбата ти в перфектен разказ, но никой не се е родил научен! Wink

Продължавай да пишеш и ще видиш как ден след ден ще подобряваш начина си на писане, но е хубаво и да четеш книги. Те наистина обогатяват изключително много речника. Wink

Много успехи ти желая в писането!

» Да напишем история