Приказка
Денят, в който го срещнах беше най-прекрасния в живота ми. Никога няма да забравя онзи миг, и онези очи... ,сякаш две паднали от небето звезди блестяха пред мен, и сгряваха с поглед сърцето ми.
Влюбих се. Отначало дори не усетих какво става с мен...
Не вярвах,че съществува толкова силна любов и то от пръв поглед.
Беше най-обикновен летен ден, а някакво странно предчувствие не ми даваше мира, затова излязох да се поразходя.
Слизах по стълбите потънала в мисли, и почти нищо не виждах пред себе си. Подхлъзнах се и паднах на земята...
Колко време съм била в несвяст не зная, но когато се събудих не можах да повярвам на очите си.
Острата болка, която изпитвах изчезна в момента, в който срещнах онзи изпълнен с притеснение и безпокойство поглед. Лежах в коридора, в скута на непознато момче, а наоколо беше пусто и нямаше жива душа. Всичко беше толкова странно, като започнем от часовника, чиито стрелки не мърдаха от местата си, липсата на хора, тишината ... Сякаш времето бе спряло за нас.
Главата ми се въртеше. Опитах се да стана, но не можах. А неговата топла ръка се усука около мен и ме сложи отново в скута си.
-Не ставай, може да загубиш пак съзнание. – каза той, а аз се загледах в това тайнствено момче. Бе направо изумителен, приказно красив, с ангелско лице и невероятни кафяви очи, в които се губех... Изглеждаше побледнял от притеснение, а гласът му толкова загрижен.
Не мога да обясня защо е бил там тогава, но вътрешно ликувах. Той плени сърцето ми още щом го видях, и то взе да препуска така бясно, сякаш се готвеше да разкъса гърдите ми и да изкочи навън.
След това силуетът му взе да избледнява и се отдалечаваше. Вече не усещах ръката му, и докато образът му се губеше една светлина се появи и заслепи очите ми...
Събудих се в болница, отново сама. Казаха ми, че съм паднала, ударила съм си главата. Намерило ме някакво момче, закарало ме в болница, и благодарение на него спасили живота ми.
Мислех си за случилото се, и по точно, за момчето в чийто ръце се събудих, и наистина си дадох сметка, че съм влюбена във него. Чудех се дали бе истински, или само съм сънувала, и докато размишлявах над това вратата на стаята ми се отвори...Беше той.
Така се зарадвах. След него влезе и доктора, “- Ето го момчето, което те доведе”, добави с усмивка той.
Щях да падна от леглото. Значи не само е истински, но е спасил и живота ми.
Невероятно е, как един такъв инцидент сближава хората. От този ден нататък ние непрестанно сме заедно. Съдбата го изпречи на пътя ми, и той се превърна в част от живота ми, част без която трудно бих живяла. Сега сме по-близки от всякога. Главата ми оздравя, и от онази случка останаха единствено красиви спомени. Аз и той се влюбихме още повече един в друг, и накрая... се оженихме. Това беше вторият най- прекрасен ден в живота ми, а първия, вече знаете, беше когато го срещнах.
