Призракът разхожда се из стаята,
гледани, докато спим прегърнати,
останал в тебе дълго след раздялата,
в миналото с него се завръщаш ти.
И щом събудя те с целувка нежна,
той надвесва се над твоето лице,
във очите ти за миг поглежда
и вижда се във твоето сърце.
И през деня духът не позволява
да останеш с мен за миг сама,
за мене малко място не остава
в товите мисли, в твоята душа.
Духът от миналото ти не си отива
даже във моментите на сладка страст
и щом тялото ми с твоето се слива,
самата ти го каниш между нас.
Призракът над двама ни кръжи,
не спира в сърцето ти да се оглежда.
Казваш, че е само спомен, но дали
не е за бъдещето някаква надежда?
