Когато играехме на топка

Спомняте ли си времето, в което момчетата тичаха по цял ден обхванати от лудешки игри? Спомняте ли си, когато да се забавляваш озчаваше да излезеш с приятелчетата и отивайки на най-близката затревена площ(полянка, стадион, дори и на прашната улица) да тичате и играете футбол докато вече е толкова тъмно, че нищо не се вижда? Къде отидоха нощите, в които децата играеха на криеница и гоненица? Аз ще ви кажа - заминаха си безвъзвратно. Да, така е. Колкото и пенсионерски да звучи, с всяко следващо поколение децата предпочитат на играят на футбол, ама на компютъра. Под гоненица и криеница днешната младеж разбира да се "кашира" зад някоя стена и пуцайки да избие възможно най-много хора от противниковия отбор на "Counter-Strike". Под час по физическо в училище те разбират, това да се чупят възможно най-бързо от "Даскало" и да заседнат пред "World Of Warcraft". Ние на времето(а това не е преди много години, все пак съм едва на 21) си говорехме за това как Гошо от махалата е успял в продължение на 4 часа да бяга от преследвачите му и чак тогава да го хванат. А това си беше постижение, никой не е успявал да се измъква толкова дълго време. Сега ще ви покажа разговора на едни 12-13 годишни, които бяха седнали на съседната пейка в парка:
" - И к'во?
- Ми днес най-сетне успях да кача 59 левъл и си взех баси яката броня.
- Ама от къде ти падна, щото аз минавах някакъв Куест, ама нищо хубаво не ми падна от там.
- Еми аз го играх до 3 сутринта, ама малко тайно, щото майка ми ми се скара към 11 и ми каза да си лягам. Ама аз се направих на заспал и после пак седнах. Играх го няколко пъти докато ми падне т'ва дето исках."
Продължиха да си говорят, но вече бяха започнали да използват термини непонятни на моята особа. В крайна сметка се оказа, че тия двамцата играели WOW по 12-14 часа в денонощието и се "чупили" по-рано от даскало за да не изпуснат битката за някакъв Бос. Аз не крия, че играя компютърни игри. Правя го. Играя, по около 1-2 часа на ден, за да разпусна от ужасния ден на даскало/работа. Но тези двамцата, които видях бяха бледи сенки на техните съученици. Те играели още повече. И питам аз: "Какво подяволите става тук?". Нима сме започнали да се превръщаме в зомбита и тъпите родители на затъпяващите деца не могат да ги научат, че е необходимо да се срещаш с връсници и да си говорите, а не да скайпите. И разговорите да не са свързани с това как днес единия е циклил 10 часа без да стане от компютъра. Всички сме гледали филми пълни със зомбита с празен поглед и кървясали очи. Необходимо ли е те да стават реалност? Или можеби вече е прекалено късно да се направи каквото и да било. И не само това. Книга? Не мога да си представя, някой 15 годишен младеж да прочете книжка. Това просто не може да се случи. Единствените такива "индивиди", да индивиди, защото са все по-голяма рядкост, биват отлъчвани от обществото и заклеймявани като глупаци незнаещи какво вършат. Докарахме се дотам, че излизайки от книжарница децата те сочат с пръст и си говорят тихичко как може да има такива будали купуващи си книги, нали в Гугъл има всичко и можеш да го намериш у вас?
Отправям думите си точно към този тип "плъхове": Хора... деца... осъзнайте се, послушайте тези, които ги имате за тъпи и влезте в реалния свят. А той "Драги ми Смехурко" няма нищо общо с WOW-a, Counter-strik-a и FIFA-та. Слънцето не стои там горе само за да ти блести в монитора, то е там за да излезеш навън и да му се порадваш. Да вдишаш малко от въздуха, в който няма мирис на потен задник стоял на компа цял ден. Тогава мило дете, всичко ще се преобърне, ще погледнеш с други очи на "простаците четящи книжки и стоящи навън по пейките". Ще разбереш, че релноста е много по триизмерна от RPG-тата. И когато това стане ще можете най-сетне да имате реална усмивка на лицето и със сигурност ще започнете да живеете.

Когато играехме на топка - Статията

Вече повечето стаии ще ги пускам с линкове с цел запазване на авторките права

Еми това е съвсем нормално за сегашните мързели. Но пък не висчки сме така искарвате ни 'баси и смотаняците... Сериозно вече не мога да разбера големите, кога в междучасието си тичаме, гоним се, закачаме се - "Аре престанете" "Досадни сте" "Не тичайте по коридорите" "Я внимавай малко", излезнеш на двор и пак същото "Намерете си друго място да тичате" "Не се пръскайте" "По-внимателно". Като седнем зад чина "Аре ставайте" "К'фо само седите" "**ти мързелите сте станали", еми не става така, от една страна ни линчуват, че тичаме, от друга, че седим и после кой излиза тъп птост - ние.
Вярно си е, че доста деца предпочитат футбола зад компютъра, но пък в мойто у-ще и сняг да имаше малчуганите пак ритаха и изграеха. Всичко зависи и до възпитанието. Сегашните 11-13 годишни се вземат за нещо повече от всички. "Аз отсладвам, от 4 дни не съм яла" - често срещана реплика, ми че кой те кара да не ядеш, ходи тичай ще отслабнеш малко по-бързо.
Честно казано играла на игрите споменати по-нагоре и съм ги изтраяла до 2мин. Дори и най-интересните бойни игри мога да ги играя най-много 15мин, не съм по тези неща предпочитам, ако е хубаво времето навън и да се пръскам с вода или просто да се разхождам, това седиш при хубаво време по цял ден на компютъра си е убийство... И то при това да изграеш безмислени игри, да затъпяваш от тях и най-вече - да си разваляш очите.

Хм... Много хубава тема. С носталгия си спомням за времето, когато не се спирахме в нас, унесени в игри по поляните и по горите. Не, че е минало кой знае колко време от тогава, но все пак ми се струва толкова далечно и нереално, все едно е бил един сън, който сегашното урбанистично време е превърнало в мираж.
Вярно, че и ние играехме на игри, но беше за около час, няколко деца играейки на онези електронните игри. Беше ни забавно, защото беше нещо ново, но много скоро чистият въздух и игрите навън започваха да ни липсват и набързо забравяхме за електронните игри. Докато сегашните поколения от деца са залепнали за компютрите и се отделят в един техен си свят, в който неща като книги, природа и игри като гоненка, криеница и прочие нямат място. Спомням си каква радост беше за нас да се люлеем по люлките, докато сегашната младеж, където види здрава люлка я чупи. Да не говорим и за напълно изкривените им ценностни системи. Децата бързат да пораснат, но защо и аз самата не мога да си обясня... Та на мен сега ми се иска да върна онези безгрижни времена, защото с всяка една година в повече, усещам колко повече натежава животът...
Може би тук е времето да уточня, че не всички деца са такива, но все пак по-голямата част си остават напълно неразбираеми за мен индивиди. Не, че и сред моите набори няма такива, но те като че ли са по-малко. На по 11, 12 години ние въобще не мислехме за диети, за секс, за това кой има нова дрешка и прочие. Всичко беше една непрестанна игра...
Може би единственото, което ми остава е да се надявам, че ще стане някакво чудо и децата ще си останат деца, а не някакви смехотворни и жалки подобия на възрастни. Но то зависи и от родителите, все пак.

Така е, "Прахче"(може ли да ти казвам така Smile

). Аз бих допълнил следното: "Спомням си, когато на 13 загубих зъб, а не девствеността си"