Ивайло Петров (псевдоним на Продан Петров Кючуков) е роден на 19.01.1923 г. в с. Гюкчедьолюк, днес Бдинци, Варненска област. Завършва гимназия в Добрич, а след това участва в Отечествената война. Печата за първи път във в. "Фронтовак" през 1945 г. Следва няколко семестъра право в СУ "Св. Климент Охридски", изучава и две години графика в Художествената академия при Александър Бешков, но след това се посвещава изцяло на писателската професия. Работил е в радио "София", издателство "Български писател", сп. "Пламък", в. "Литературен фронт". Автор е на повече от 20 книги, повечето от които са преиздавани многократно в България и чужбина. Първият му сборник с разкази е "Кръщение" (1953). На следващата година излиза повестта му "Нонкината любов". През 1961 г. излиза романът му "Мъртво вълнение". Следват "Преди да се родя и след това" (1968), "Объркани записки" (1971), поредицата от повести и сборници с разкази като "Малки илюзии", "Лъжливи хора", "Любов по пладне", "Божи работи". През 1986 г. излиза романът "Хайка за вълци". Следват "Баронови", "Циганска рапсодия" и др. Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др. Лауреат е на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура "Хр. Г. Данов" за 2003 г., на наградата "Златен век" за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ "Св. Климент Охридски" за литература, на орден "Стара планина" - I степен. Умира на 14.04.2005 г. в София.
