Здравейте! Това е едно стихче, което написах като първи опит в поезията след дълга пауза - не съм писала стихотворения от втори клас. Не е много сполучливо, особено втория куплет, затова учтиво ви моля за коментари ; )) И понасям критики, няма да ме засегнете ако си кажете мнението без заобиколки, нали хората се учат от грешките си все пак.
Нощ в гората (waiting for you)
Красива е гората през нощта,
но студена, мрачна и страховита,
изгряла е пълната луна,
сребриста светлина със сенките преплита.
Толкова далече се чувствам,
от топлината ти нежна, позната,
а в сенките не те откривам,
там е само самотата.
Студът бавно ме сковава,
но чакам ти да дойдеш и да ме обгърнеш.
Не зная колко още ми остава,
но искам към живота да ме върнеш.
Нима забрави мен,
забрави моята красота?
Забрави ли как ми казваше всеки ден,
че във твоя свят сме само аз и обичта?
