Утро…
Когато утрото сбогува се с нощта…
И поредната цигара догаря в моята ръка…
По време на първата роса…
И полета на птичите ята…
Пак спомена връщаме - далеч в младостта …
Спомени,спомени …
Те като войници – подредени в редици…
Под строй влизат в моята душа…
А в сърцето тъжен глас звучи…
От тъжната корда на последната акорда
Изгубен живот никога не се завръща…
И несбъдната мечта в пепел се превръща…
Че когато верен приятел в предател се превръща…
Него… никой… нивга ...Вече не прегръща…
Спомени ,спомени …
Далечни топли звездици…
Възкръснали от пепел птици…
И две прашинки сълзици - в моите зеници…!
http://www.vbox7.com/play:54eb4602&al=1&vid=4248552
