Ванеса уви около врата си черния шал, трябваше да прикрие ухапването от вампира, за да не го забележат хората в селото. Оставаха два дни до пълната и трансформация. Тя още не осъзнаваше дали се превръща от човек в чудовище или всъщност до сега е била звяр и и предстои да се превърне в нещо по-добро. До преди пет дни, преди ухапването, бе сигурна, че вампирите трябва да бъдат преследвани и заличавани. За това помагаше на Джак – най-известният им преследвач.
За нея всичко започна преди две години. Тя се запозна с него в един бар – Джак беше охрана, а тя - редовна посетителка. Месец по-късно разбра, че той просто е дебнел поредния вампир, който да заличи със смъртоносен удар в сърцето. В началото не повярва, не знаеше дали той е луд или просто и се подиграва, докато не се сблъска с едно от съществата, който мислеше за митична измислица.
Започна да му помага и заедно заличаваха вампири по целия свят. Той винаги я пазеше и никога не и даваше да излиза с него на лов. Тя само му помагаше да се подготви. Никога не чувстваше страх за Джак. Осъзнаваше колко е опасно това, което прави, знаеше, че би трябвало да умира от притеснение, но не го правеше.
След две години и 17 победени вампири зад гърба им, те дойдоха в този малък град. Тя чакаше в хотела.
Джак знаеше, че вампирът ще е в гората и се готвеше за сблъсък с чудовището. Беше поставил капани на няколко места и обикаляше с пистолета, пълен със сребърни патрони. Часовете минаваха. Слънцето започна да изгрява. Джак беше изненадан, но трябваше да се примири и да се прибере в хотела. Той не знаеше дали е възможно вампирът да е разбрал за присъствието им в града. Доближи се до хотела и забеляза прозореца на тяхната стая – беше широко отворен. Изтича и влезе бързо при Ванеса. Тя лежеше в локва от собствената си кръв, но все още дишаше. На врата и имаше белег от ухапване.
Ванеса бавно отвори очи и видя Джак надвесен над нея. Той я прегърна силно.
Какво се случи, миличка? Кажи ми какво стана.
Тя се опитваше да си спомни, но и беше трудно. Затвори очи и отново заспа.
Когато се събуди, той и беше приготвил закуска, беше измил пода от кръвта и пушеше на терасата.
Докато тя закусваше, той мълчеше. Храната и даде сили и тя успя да си спомни всичко. Преглътна и последния залък и започна да разказва.
Ти тръгна и аз веднага легнах. Гледах някакво местно предаване и съм заспала. Не знам колко е бил часът, когато се събудих от силен трясък. Прозорецът беше отворен и той стоеше там. Виждах само силуета му. Доближи се бавно, много бавно. Исках да изкрещя, но сякаш имах буца заседнала на гърлото. Знаех, че трябва да избягам, но не помръднах. Не знам защо не помръднах, Джак, наистина не знам.
Тя се разплака и той отново я прегърна силно. Продължаваше да мълчи и просто да чака тя да довърши разказа си.
Той погали косата ми, Джак. Наведе се и ми прошепна „Предай на приятеля си да се откаже, преди да е изгубил всичко“. После, после...
Тя не успя да довърши разказа си. Джак я прегръщаше още по-силно. Събра сили и най-сетне и той проговори:
Не се страхувай, миличка. Всичко ще е наред. Аз съм до теб.
Тя слушаше мекия му глас и се отпускаше в ръцете му. Беше толкова по-спокойна, като усещаше, че той е до нея. Сякаш нищо не можеше да им навреди. Усещаше силните му ръце. Усети и хладния допир на метала по крака си. Острието леко и бавно се качваше нагоре и достигна сърцето и. Тя го гледаше в насълзените очи, четеше в тях страх и отчаяние. Той знаеше какво трябва да направи, знаеше, че няма избор. Тя също знаеше, че няма избор; че ако сега не действа, утре може да е късно. Устните и трепереха, докато той вдигаше бавно ръката си. Тя затвори очи. Беше готова да приеме случващото се.
Но точно преди той да замахне, инстинкта и за самосъхранение заговори и тя го изблъска на страни, изскочи през врата и избяга.
Джак не тръгна да я преследва. Лежеше на земята и се опитваше да осъзнае как допусна това да се случи. Как допусна да бъде изложен на риск човек, към когото е толкова привързан.
Ванеса избяга с колата.
Джак знаеше къде ще отиде тя. Добре познаваше вампирите – винаги отиваха в родния град за първата трансформация, после тръгваха да обикалят света. Дълго се двоумеше дали да тръгне след нея или да довърши задачата си тук. Не знаеше дали ще има сила да я убие. Но осъзнаваше, че всичко е по негова вина и трябва да я спре преди и други да пострадат.
Ванеса не осъзнаваше накъде пътува. Тя не знаеше за тази особеност с отиването до родния град преди трансформация. Просто усещаше, че някаква сила я влече в някаква посока. И пътуваше. Караше без да спира доста дълго време. Не усещаше да има нужда от почивка, а я беше страх, че ако спре ще трябва да започне да мисли за всичко, което се случи. Страх я беше, защото чувстваше, че най-правилно е да се обади на Джак и да се предаде, но не искаше да го прави, искаше само да пътува и да стигне до мястото, въпреки че още не осъзнаваше кое е това място.
Изведнъж и се доспа. Имаше чувството, че ще заспи на волана. Умората се появи изведнъж, след като до преди пет минути се чувстваше сякаш има сила да обиколи света. Чувстваше, че нещо изпива силите и.
Тя спря в първия крайпътен мотел, който видя. Преди да излезе от колата се огледа в огледалото. Лицето и беше бледо, ужасно бледо. Беше като призрак. А на врата си имаше ужасяващ белег от ухапване. Трябваше да прикрие раната. Багажът и остана в хотела при Джак. Тя започна да търси в колата нещо, което би могло да и свърши работа. Откри черен шал, свит прилежно и оставен на задната седалка. Този шал не и беше познат. Разви го и откри бележка. С красиви готически почерк бе изписано „Това е вторият подарък, който получаваш от мен. Надявам се да оцениш първия, моя нова безсмъртна приятелко.“ докато четеше надписа нещо в нея потрепна, но не бе очакваното чувство на гняв или погнуса. Тя усещаше топлина, чувстваше се сякаш бе получила писмо от близък човек, когото не е виждала от години. Това чувство я плашеше.
Прикри раната с шала. Влезе в мотела и си взе стая по най-бързия възможен начин. Чувстваше, че най-правилното решение е да даде възможност на Джак да я убие. Знаеше, че ако се трансформира и предстои да се превърне в едно от чудовищата, срещу които толкова се бореше. Каза си, че Джак вече отдавна е напуснал хотела в малкия град, а няма мобилен телефон и тя нямаше начин да се свърже с него. Това беше истина, но тя чувстваше, че истинската причина е друга. Тя не искаше да се предаде, нещо в нея я караше да иска да живее. Да живее като вампир. Тя започна да чувства жажда за кръв. Самоубеждаваше се, че ще сложи края сама, но първо иска да види за последно родния си дом. И реши, че ще се прибере за последно и там сама ще забие сребърно острие в сърцето си. Но вътрешно усещаше, че няма да го направи.
Тя заспа. Сънува кръв, реки от кръв, морета от кръв. Събуди се в локва от кръв. Кръвта и изтичаше през раната на врата. С нея тя губеше и последното човешко в себе си. Изми се бързо и отново се загърна с шала. Побърза да тръгне, преди някой да е погледнал състоянието, в което оставяше стаята.
Изминаха пет дни от ухапването, когато Ванеса най-сетне видя родното си село. Родната и къща е отдавна пуста. Някога беше самотна, на края на селото, даже извън него. Сега има още няколко къщи вблизост. Хубави, нови къщи. Нейната е стара, разбити стени и прозорци. На нея обаче не й е нужно повече. Тя спря колата зад къщата, за да не се вижда от пътя. Сложи отново шала, въпреки че не очакваше някой да я види. Не беше яла от два дни. Не беше и спала. Нито бе пила вода. Нищо от типичните човешки чувства не изпитваше. Сънищата бяха единственото, което я тормозеше. Сънуваше кръв, надушваше кръвта на хората, с които се разминаваше, чуваше сърцата им, усещаше пулсът им. Усещаше, че скоро ще се появи нуждата да пие кръв, нейната бе почти напълно изтекла.
Влезе в къщата и седна на масата, на която преди години се хранеше. Затвори очи и започна да се наслаждава на тишината. Не мислеше за нищо.
Стресна се от скърцането на врата, която се отвори. Джак влезе спокойно, без да казва нищо. Погали косата й, седна срещу нея тихо гледаше очите и. Погледът му бе празен, той не беше ядосан. Явно бе преглътнал яда към самия себе си. Не беше тъжен, явно се бе примирил със съдбата. Той бе просто празен, безчувствен.
И сега какво, скъпи? Ножът в сърцето и край?
Тя не получи отговор.
- Знаеш ли, странното е, че ти си виновен за всичко, а аз съм тази, която ще го отнесе.
Странно е наистина. Знам, че съм виновен Ванеса, но и ти знаеш кое е правилното. Знаеш какво ще последва, ако не сложа край още сега.
Знам. Но започна някак да ми харесва идеята. Даже си планирах първите жертви. Миличък, ти спечели заслужено първо място.
Джак не трепна при тези думи. Тя очакваше да го стресне, но той явно знаеше всичко, което минаваше през главата и в момента.
Джак извади ножа бавно. Тя не се опита го спре, стоеше като замръзнала и го гледаше в очите, както преди няколко дни в хотела. Този път липсваше страх и топлина в погледа и – беше спокойна, като звяр, който дебне добър момент да нападне. И тя наистина дебнеше. Когато Джак вдигна ръката си високо над глават тя се хвърли към него. За нейна изненада, той бе подготвен и затова и с ловко движение и повали на пода. Хвана здраво ръцете и, притисна я силно. Сега тя нямаше къде да избяга. И в този момент от мрака на другата стая в къщата изскочи непознат мъж и изблъска Джак.
Дори и да виждаше лицето му за пръв път, тя го чувстваше по-близък от всеки друг, той бе като баща за нея. И сега той държеше острието до гърлото на Джак. Но тогава нещо във Ванеса трепна и тя спря вампира преди да е довършил започнатото.
Тя очакваше как новият и роднина ще накаже и нея за дързостта и. За нейна изненада, той спокойно се усмихна и тихо прошепна:
- Скоро, мила, много скоро самата ти ще пожелаеш да го сториш.
Обърна се и избяга за секунди. Джак също бе изчезнал. Тя остана сама със вътрешната си борба между малкото останало човешко и новото, непознатото, плашещото.
Джак не знаеше какво да прави. До преди час бе сигурен в себе си и в решението си. Но когато тя го спаси, показа човечност, която той не очакваше. И сега стоеше в колата под наем със съмненията си. Първо искаше отмъщение, после пак искаше да спре Ванеса, после му се прииска да си тръгне и да се опита да забрави всичко. Остана да спи в колата си, паркирана в близост до селото. Имаше още малко време да реши и мислеше да го използва.
Сега, два дни преди пълната си трансформация, все по-силно чувстваща жажда за кръв, Ванеса реши да излезе из родното си село за може би последен контакт с хората. Уви черния шал около врата си и се качи в колата. Влезе в колата и преди да тръгне към центъра на селото се огледа в огледалото. Това, която видя, я изплаши. Тя бе станала още по бледа. Косата и бе станала по-черна и от въглен. Очите й, в тях липсваше живот. Ванеса се отказа да излиза и влезе отново в къщата. Тя не чувстваше глад, не чувстваше умора, не можеше да заспи. Но когато затвореше очи и просто се наслаждаваше на тишината, това бе най-хубавото нещо, което е правила. И реши, че точно това ще прави докато се трансформира напълно. А после – после щеше да се води от инстинктите. Идеята за вечен живот в локви от чужда кръв започваше все повече да и харесва.
Джак се разходи покрай къщата и. Погледна през прозореца и видя, че тя е вътре. Беше последният ден. Вече се смрачаваше и след броени часове тя щеше да се превърне окончателно и безвъзвратно във вампир. Той приготви капани покрай дома й. На безопасно разстояние, за да не го чуе и на места, където да не го видят преминаващи хора. Беше напълно подготвен да я хване, но дали беше готов да я убие, в това не бе сигурен.
В полунощ Ванеса отвори очи. Изправи се бързо, водена от жаждата. Излезе навън подмина колата и тръгна към селото пеша. Трябваше бързо да намери човек, защото жаждата за кръв я изтощаваше. Тръгна бавно, но постепенно забързваше темпото. Мислеше единствено за стигането до селото по възможно най-бързия начин. И тогава капанът на Джак щракна. Тя се озова във сребърни вериги, които пареха по кожата и. Джак я доближи. Тя чуваше сърцето му, усещаше пулсът му, подушваше кръвта му. Тя не помнеше лицето му. За нея той бе непознат, той бе храна. Джак разбираше това. Тя щеше скоро да възстанови спомените си, но в първите месеци единственото, което щеше да я води бе жаждата. Той извади отново сребърния си нож. Толкова пъти бе извършвал тази процедура. Сега обаче усещаше, че няма сили да го направи. Тя се дърпаше все по силно и на него му оставаха броени минути преди тя да се измъкне. Той доближи ножа до сърцето и. Очите му се насълзиха. Тя виждаше това, но не го разбираше. Разбираше само, че вените на врата му пулсират и тя трябва да се добере до тях. От сенките се появи силует. От него Ванеса не усещаше аромат на кръв.
Предупредих те, че ще изгубиш всичко.
Джак не отговори. Той дори не погледна новопоявилия се. Просто прибра острието, заобиколи я и отключи веригата. Затвори очи. На Ванеса и трябваха броени секунди, за да се измъкне, да се извърти и да скочи върху вече непознатия за нея мъж.
След като приключи сладкия си ритуал, не оставяйки и една капка кръв в тялото му, тя се изправи доволна. Лъчите на пълната луна осветиха бледото и лице. Тя хвана за ръка студения, безкръвен мъж и тръгне с него без посока, без цел, водена единствено от жаждата за кръв.
