Болни мозъци!

Най-идиотските, безчовечни и най-вече
безполезни експерименти в историята на науката

Наркотици в задника
На 3 август 1962 година група изследователи от Оклахома Сити решават да проверят какво ще стане, ако почерпиш слон със слонска доза LSD. Директорът на градския зоопарк Уорън Томас забива спринцовка с около 300 мг първокачествено LSD (доза, около 3000 пъти по-висока от обичайната човешка) в нищо неподозиращия задник на слончето Таско. Томас и неговите колеги от местния медицински институт искат да проверят дали Таско ще изпадне в състояние на "муст" – лудост, която спохожда слоновете-самци и по време на която те стават много агресивни, а от жлезите на слепоочията им се отделя лепкава течност. Добре, ама експериментът зверски се преебава – вместо да изкара един супер трип и да почне да вижда розови слоници по цици (ха-ха), Таско първоначално реагира на инжекцията така, сякаш го е ужилила много голяма пчела (реве нервно няколко минути), а после се строполява мъртъв. Тримата псевдоучени стигат до кроткото заключение, че "слоновете са високочувствителни към действието на LSD". До ден днешен обаче не е решен спорът дали голямото слонско сърце е спряло да бие от лизергиновата киселина или от медикаментите, с които опитали да го свестят

Живите мъртви
През 1780-а италианският професор по анатомия Луиджи Галвани (същият с “галванизацията”) открива, че с електрически заряд можеш да накараш мъртва жаба да мърда крайниците си. Ефектният номер бързо омръзва на претенциозната европейска публика и това провокира племенника на Галвани, Джовани Алдини, да подготви едно още по-впечатляващо шоу. На 17 януари 1803 в Лондон той показва на притихналата публика какво се случва, когато се включат полюсите на акумулатор към тялото на току-що обесения (но преди това все пак осъден на смърт) убиец Джордж Форстър. Алдини завира жичките в ухото и устата на мъртвеца, при което челюстните му мускули започват да треперят, лицето сякаш се гърчи от болка, а лявото око се отваря. Кулминацията настава, когато единият полюс е в ухото, а другият – в правото черво на трупа: при този вариант той започва да се мята в зловещ мъртвешки танц. "Непосветената част от публиката би могла да си помисли, че нещастникът ще оживее всеки момент", пишат тогава колегите от Ландън Таймс. По-късно и други се пробват да възкресят мъртъвци с помощта на електрически ток, но безуспешно. Смята се обаче, че точно тези експерименти вдъхновяват през 1816 година Мери Шели да напише готик-класиката си Франкенщайн

Глава назаем
През 1954 съветският учен Владимир Демихов шокира света със своето най-ново постижение – създадено по хирургически път двуглаво куче! Звярът представлява възрастна немска овчарка с присадени на шията глава, рамене и предни лапи от малко кученце. На демонстрацията пред журналисти и двете глави пият мляко едновременно, като присадената глава разполага със специална тръба вместо хранопровод. СССР използва осакатеното куче като доказателство, че съветската медицина е много по-напред от американската. За следващите 15 години Демихов създава общо 20 подобни чудовища, но нито едно от тях не оцелява повече от месец, понеже организмът-реципиент отхвърля чуждата тъкан. Според лудия учен кучетата са част от непрекъснат хирургически експеримент, чиято крайна цел е трансплантацията на човешко сърце и бели дробове. През 1967-а първата подобна трансплантация вече е факт, но неин автор е южноафриканският хирург д-р Кристиан Баарнард. Мнозина обаче признават приноса на Демихов за нейната реализация

Гадост и зараза
Стъбинс Фърт е студент по медицина, живял и “творил” в началото на ХIХ в. във Филаделфия. Момчето било готово на всичко, ама съвсем на всичко в името на науката. Забелязвайки, че жълтата треска се разразява през лятото, а през зимата утихва, Фърт стига до “гениалния” извод, че тя изобщо не е заразна болест и възниква поради извънмерното количество дразнители от рода на горещина, шум и храна. За да докаже теорията си, будният младеж започва всячески да опитва да се самозарази с коварната болест – прави малки разрези на ръцете си и ги полива обилно с "прясно повърната черна слуз", каквато бълват болните от малария, капе си драйфнята в очите, вари я в котле и вдишва парите, дори си прави таблетка от повърнатото и я глътва! След като остава здрав и читав, стига до самата крайност – започва да пие на екс цели чаши повърнато! И пак не се заразява, шибаната откачалка! Последният му отчаян опит включва изпиването на отвара, забъркана от кръв, слюнка, пот и урина, инфектирани с жълта треска. Фърт остава здрав и обявява теорията си за доказана. Всъщност (както истинските учени впоследствие доказват) маларията е много заразна, но е необходима слаба имунна система и предаване по кръвен път (например чрез ужилване от комар). Все пак е цяло чудо, че Стъбинс не се гътва по време на безумния си експеримент

Неприлично предложение
През 1978-а психологът Ръсел Кларк провежда в университетско общежитие във Флорида следния любопитен експеримент – неговите студенти получават задачата да спират непознати от противоположния пол с думите "видях те снощи в общежитието, много ми харесваш. Искаш ли да спиш с мен?" Резултатите не са особено изненадващи – 75% от мъжете с радост се съгласяват да ощастливят симпатичната непозната палавница, а онези, които отказват, задължително имат уважителна причина (например жена и деца). Нито една жена обаче не приема въпросното предложение, независимо от личния чар на предлагащия (най-често срещаната реплика тук е "Моля ви, оставете ме на мира!"). Целта на експеримента била да наблюдава различията в отношението към секса между мъжете и жените, но като цяло се е получила една напълно безполезна тъпотия, която ужасно ни напомня на нашия опит с жените (само дето на нас обикновено ни отказват с “разкарай се, извратеняк скапан, ше викна мутри да ти сменят физиономията”)

Главата без конник
По-гадна от куче с две глави може да бъде единствено... жива отрязана кучешка глава. Още от времето на Френската революция и гилотината болните мозъци по света си задават въпроса би ли могла главата да се поддържа в кондиция без наличието на тяло, а отговорът дава отново съветската биологическа наука (че кой друг?!). Физиологът Сергей Брюхоненко изобретява "автожектор" – примитивен апарат за изкуствено кръвообращение, с чиято помощ успява да поддържа жива кучешка глава, отделена от тялото. През 1928-а той демонстрира откритието си пред учени от цял свят на Третия конгрес на физиолозите в СССР. За да докаже, че главата е “жива”, той я подлага на различни нервни дразнения – свети с фенерче в очите й и те мигат, удря с чук по масата и тя (главата) се стряска, дори я "храни" с парче сирене (което веднага изпада от прерязания хранопровод)! Кучешката глава на Брюхоненко предизвиква множество коментари из цяла Европа, като най-забавен е този на Бърнард Шоу: "Привлича ме идеята, че могат да отрежат и моята собствена глава и тя ще продължи да диктува пиеси и книги, без да се тормози за болестите на тялото, без да й се налага да се облича и съблича, да се храни и да прави каквото и да било, освен да създава драматургични шедьоври"

Страшна лудница
През 50-те канадският лекар Юън Камерън обявява сензационно, че е открил “уникален метод” за лечение на шизофрения. Според неговата теория болният мозък можело така да се “препрограмира”, че да започне да мисли като здрав. Докторът кръщава терапията си "психическо въвеждане" (понеже в човешката психика се въвеждат съобщения), но пресата й два друго име – "лечебно промиване на мозъка". “Лечението” е съвсем просто – връзват пациентите за кревата, тъпчат ги с барбитурати и ги заставят по цял ден да слушат в специални слушалки глупости от сорта на: "Хората те обичат, ти си им нужен. Ти вярваш в себе си и т.н." Отначало от ЦРУ също проявяват интерес към експеримента и дори го финансират, но не след дълго виждат, че цялата работа не върви на добре (и се изнизват по терлици). В края на 70-те група бивши пациенти тръгват да съдят ЦРУ и психиатъра, но срещу определена сума (и някоя друга заплаха, предполагаме) всичко приключва с извънсъдебно споразумение. Тъкмо този случай впрочем подсказва на Стивън Кинг идеята за Подпалвачката (родителите й са подложени на някакъв подобен експеримент, ама военен, и така детето се ражда с изродски способности)

Хомотерапия
През 1954 Джеймс Олдс и Питър Милнър от университета Макгил в Канада откриват, че за удоволствието отговаря т.нар. “септална зона” на мозъка. Електрическите стимулации на тази зона предизвикват силно удоволствие и сексуална възбуда. Учените демонстрират откритието си с плъх, който, като вижда, че може сам да си прави кефа, започва да натиска ръчката със скорост до 2000 пъти в минута. През 1970 обаче Робърт Хийт от университета Тюлейн в Ню Орлиънс измисля ново приложение на откритието, като решава да провери дали многократната стимулация на септалната зона може да превърне един хомосексуалист в най-обикновен хетеросексуален мъж. Пациентът с кодовото наименование В-19 скоро се пристрастява към упражнението и в момента, когато Хийт решава, че либидото му е отвинтено до откат, му предлага партньорка-доброволка (21-годишна проститутка), готова да прави секс с него. Експериментът е съвсем легален и благословен от прокурора на щата. В първия час В-19 не правел нищо, но после доброволката взела нещата в свои ръце и жадуваният полов акт се състоял. Хийт набързо приел, че това е положителен резултат (но за всеки случай не се наел отново да “лекува” хомосексуалисти). За по-нататъшната съдба на пациента няма много сведения, освен че отново се върнал към гейската си същност, но паралелно имал и връзка с омъжена жена

Животинско привличане
Един ден Мартин Шейн и Едгар Хейл, учени от университета на Пенсилвания, се захващат с амбициозната задача да установят какъв е минималният дразнител, способен да предизвика сексуално влечение у... мъжкия пуяк. За целта двамата провеждат серия експерименти, при които една по една махат различни "части" от пуйката, докато мъжкият престане да проявява интерес към нея. Липсата на опашка, крака и крила изобщо не разколебават пернатия ебльо и той продължава да налита на женската, докато от нея не остава само глава, забучена на пръчка. Сред изводите от фундаменталното изследване най-впечатляващ е може би този, че пуякът предпочита да прави секс с прясно отрязаната глава, вместо с обезглавеното пуешко туловище. Шейн и Хейл не спират дотук (сигурно си чувал, че луд умора няма) – и следващия път жертва на извратените им експерименти са кокошките от породата легхорн. Резултатите от новото изследване са публикувани в научен труд с впечатляващото заглавие "Влияние на морфологическите вариации на чучелото на кокошка върху половото влечение на петела" (честно)

Осъденият на смърт идва
На 31 октомври 1938 смъртникът Джон Диъринг пуши последната си цигарка. Надзирателят надява на главата му черната качулка и закачва на гърдите му мишена. След това връзва на китките му електронни датчици. Диъринг предварително е дал съгласието си да участва в уникален по рода си експеримент, чиято цел е да се измери пулсът му в мига, в който ще бъде застрелян. Инициативата е на любознателния затворнически лекар Стивън Бесли. Последвалата кардиограма показва, че въпреки външното спокойствие на осъдения, още в началото на процедурата сърцето му бие със 120 удара в минута, а при заповедта "огън!" пулсът стига 180. След като 4-те куршума попадат в гърдите на Диъринг, сърцето му продължава да бие със същата скорост още 4 секунди, после пулсът бързо намалява и изчезва след 15,4 секунди. На следващия ден д-р Бесли дава официално изявление за медиите: "Той прояви мъжество. Кардиограмата показва, че самоувереното му поведение е криело истинските му емоции. Бил е уплашен до смърт" (И това ако не е изненада!)

През котешки поглед
През 1999 група изследователи под ръководството на д-р Янг Дан – доцент по невробиология от университета в Бъркли, Калифорния – правят умопомрачителен опит с жива котка. По-точно, анестезират я с натриев пентотал, временно я парализират с норкурон и здраво я завързват на операционната маса. След това прикрепват метални клеми към очите й и я “карат” да гледа екран, на който непрекъснато се виждат или дървета, или човек с пуловер. Чрез други електроди, монтирани в мозъка на котката, изследователите се опитват да "видят" света през нейните очи. Електродите замерват активността на мозъчните клетки и предават информацията в компютър, който я разшифрова и преработва в изображение. Когато котката гледа дърветата или човека с пуловера, съвсем същите образи, макар и малко размити, се появяват на компютърния екран. Специалистите твърдят, че търговският потенциал на тази технология е огромен – нищо чудно в съвсем близко бъдеще фотоапаратите и камерите да се окажели абсолютно излишни и скоро да почнем да снимаме само с едно мигване на окото (а снимките, предполагаме, ще разпечатваме направо върху тоалетната хартия, ние отсега се готвим, но изображението все излиза размазано)