Мечът на Истината

От 14 годишна чета серията "Мечът на истината" на американския автор Тери Гудкайнд. Може да се каже, че израстнах с героите и техните тревоги и преживявания. Тази серия книги ме научиха на много неща и затова горещо я препоръчвам на всеки, който чете фантастика. Тук ще ви представя книгите така както ги виждам аз. Разбира се моите резюмета са по-подробни и целят да привлекат вниманието Ви. Бъдете любопитни, питайте, търсете.Наистина си заслужава!



Готови ли сте за вълнуващи приключения, дракони и героични битки? Тогава „Първото правило на магьосника „ е точно за вас.
Ричард Сайфър, обикновен горски водач от Града на елените, обикаля горите около родното си място, опитвайки се да превъзмогне мъката по наскоро починалия му баща. Но той и представа си няма колко много ще се промени животът му след като среща една възхитително красива и тайнствена жена, която очевидно е в съмртна опасност. От момента, в който спасява Калан от четирима крайно опасни мъже, за Ричард вече нищо не е същото. Най-големите му страхове започват да се сбъдват, а сърцето му вече принадлежи на единствената жена, която не може и няма право да обича.
Майката Изповедник, прекосила Границата, водена от дълга към родината, никога не е предполагала, че заедно с Първия магьосник, ще намери и нещо друго. Нещо, което ще преобърне целия й свят и ще я накара да се съмнява във всичко, в което е вярвала до сега, включително в самата себе си. Какво ще напарви една жена, когато не само страната й, а целия свят са пред заплахата от терора на зъл магьосник, а в същото време сърцето й я тегли в друга посока? Ще успее ли да слее дълга към народа си с повика на сърцето?
Ще успеят ли Ричард и Калан да спасят света от тиранията на Мрачния Рал? Ще успеят ли да се преборят със себе си и да открият път един към друг? Всичко това само в „Първото правило на магьосника”.



Злодеят е победен, но с това свършват ли проблемите? Не, разбира се! Както казва Зед:”Нищо на този свят не се постига лесно”.
Ричард и Калан, открили как да се обичат, са на седмото небе от щастие. Но това няма да трае дълго. Вещицата Шота ще разкрие на Ричард ужасяваща тайна, която ще преобърне целия му свят. Но това не е всичко! Ужасно създание е изпълзяло то Отвъдното, а Ричард е на път да се сблъска със собствената си дарба на магьосник, която може да го убие.
Сестри на светлината от Стария свят идват като спасение...или пък не? Ще успее ли Ричард да пребори страховете си, за да се спаси? С какво ще се сблъска Калан докато отчаяно търси помощта на Зед? И дали Ричард ще успее да научи цялата истина за произхода и дарбата си преди да е станало прекалено късно не само за него, но и за всяко живо същество на земята? Всичко това четете само в „Камъкът на сълзите”.



Пазителят бе натикан обратно в Отвъдното заедно с Мрачния Рал – неговият агент. Но отново Ричард е изправен пред трудни решения. Дворецът на Изповедниците е нападнат от ужасяващи невидими същества, които убиват за части от секундата. Само Ричард и новият му приятел – змеят Грач, могат да усещат тези твари наречени сбързове. Ричард е ужасно разтревожен за Калан и Зед, които са далеч и той не е убеден, че ще могат да се защитят, затова изпраща Грач. Но тогава съдбата го поставя в нова сложна ситуация, и той трябва да избере между спокойното битие и отговорността да бъде този, който е – Господарят Рал.
В Ейдиндрил е разполжен гарнизон на „Кръвта на братството” – армия от Никобарезе, която най-меко казано би могла да бъде наречена „ловци на вещици”. Предвождани от Тобайъс Броган, те ще нанесат множество поражения и ще се опълчат на новите правила под предлог, че търсят и наказват Проклетници – слуги на Пазителя.
А Ричард и новите му гардове тепърва се опознават и печелят взаимното си доверие. Ще успее ли Ричард да убеди Калан, че не е разтурил Съвета за собствена облага, а за да спаси Новия свят? Ще успее ли да вникне в душата на трите Морещици и ще ги убеди ли, че има за какво да се живее?
А Светът отново е изправен пред огромна заплаха. Ричард трябва да научи, че решенията взети под влиянието на емоцииобикновено водят до големи беди...макар в други моменти да са най-правилните. „Чувствата управляват разума” гласи Третото правило на магьосника.
Ще го научи ли на време Ричард, или ще падне под неговата власт? Ще успее ли да предотврати коварните намерения на Император Джаганг? И дали ще успее да понесе плаща на властта без да позволи да бъде смазан от него?Всичко това само в „Кръвта на Братството”.


Това бяха първите три книги. Ще ви оставя малко време да прочетете резюметата и да помислите дал исте заинтересовани. Книгите ги има в нета. ИМа и сериал - "Легенда за търсача", чийто първи сезон бе пуснат по btv под заглавието "Мечът на истината".
Като актьорски състав и качество на актьорските умения сериала е добър. Снимат и втори сезон, който е към края си и се говори, че няма да има трети. Сериалът е сниман в Нова Зеландия, така че природата е великолепна. ИМам доста забележки към бойната хореография на главния герой, но това е отделен въпрос. За съжаление като проследяване на сюжета и предаване на историята, сериалът е пълен провал и жестока гавра с книгите. Който не ги е чел нека пълво гледа сериала и тогава да чете, иначе го чака жестоко разочарование. А който е чел книгите и иска да гледа сериала...моят съвет е да гледа на двете неща ,като напълно отделни произведения. Сюжетът на сериала прелита покрай този на книгите и едва го докосва. Ефектни батални сцени, готини актьори и екшън, но я няма цялата философия на историята.
Това е от мен за сега, приятно четене и размишляване.

Страхотна поредица. Само че до 8-ма книга е много блудкава историята. Двамата главни персонажи изключително много дразнят с това непрекъснато: "О, Калан колко те обичам!!! О Ричард, не мога без теб!!!" Направо на места ми се драйфашеее. бляяяях. Макар, че Натан Рал рулира, определено най-якия персонаж в книгата(мацките също са гот " longdesc="106" /> ) Но след 8-ма книга всичко се оправя и историята си връща динамичността от първата книга, даже става много по-интересно. В общи линии поредицата е страхотна, само да не ти се тикаше в очите любовната история...

А пък според мен след 8 нещата почнаха да се повтарят - това с кутиите, дето пак трябваше да ги търсят. А и никой не вярваше на Ричард за Калан. Без любовна история не може.
На мен ми харесват Ричард и Калан и тяхната история, защото е някакво много истинска - преодоляване на всичко в името на любовта и приемането на този когото обичаш такъв какъвто е. Все пак Ричард успя да преодолее изповедничесдката сила на Калан, което се случва много рядко. Като жена, романтиката ми хареса. А и когато тя изгуби бебето, ми беше супер мъчно и за двамата. Вярно, че не му беше времето да имат бебе, ама не биваше така да го прави Гудкайнд.
Иначе си обичам цялата поредица и за мен Морещиците рулират от всякъде, с изключение на Констанс. Тя беше гнила ядка. Не постъпваш така със Сестра по Агиел. Но от трета книга нататък Кара рулз. Тя и Бердин са ми любимките просто. А и накрая Кара като се омъжи за Бенджамин ми стана някакво супер готино. Тя си заслужаваше да е щастлива дори повече от ричард и Калан. В смисъл, че според мен тя е страдала много повече от тях.
Седма книга беше разочарование от една страна, защото беше за Дженсън, но пък може да ти е харесала, щото нямаше много Ричард - Калан моменти.
Много се радвам, че има и други, които са чели тая поредица. Мислех, че сме на изчезване вече.
Гледа ли сериала и какво мислиш за него?

Ти много добре си го казала. Аз съм прочел книгите преди около 2-3 години и сега като погледна серила ми се драйфа. Нищо общо с историята. Поне да бяха казали, че е правен по мотиви от поредицата, а не че пресъздава историята. Но определено за човек, който не е чел книгите филма ще е интересен.
А за кара... мдааа наистина тя заслужаваше най-много. Но определено другата много добра героиня е (тая русата дето отвлече нашия човек... в момента ми излетя името от главата). Тя е един типичен пример за женската завист и най-добре се проявява там където е хванала Калан с майчиното заклинание и на пук на всички прави отвратителен секс само и само да й е гадно на Калан.
Но определено няма по-добър от Натан Рал. Тоя просто рулира през цялото време. Смях се с глас, когато беше избягал с "шефката" и без нейно знание разправяше на всички в кръчмата, че той е някакъв богаташ, а тя - неговата ку*ва

Хах. Имаш предвид Сестра Ничи. Дам, тя е готина, наиситина. А и ме изкефи как се грижеше за Ричард в затвора и как му кърпеше ризите и така нататък. Пък той някакъв, въпреки всичко, се опитваше да я накара да прогледне истината. И естествено, накрая тя се влюби в него. Сефте.
А Натан е пичага от всякъде. Мен ме изкефи като глезеше Клариса в четвърта книга. И тя след прекараната нощ с него, му вига, че имало нещо магическо и той й казва, че определено е имало. Все пак на неговите години... Там аз пък си умрях от смях и после м истана много гадно, когато я убиха, а Вирна си отвори голямата уста. Мен по принцип Вирна мн ме дразнеше, но като убиха Уорън м истана мъчно за нея. А също и за Бердин, когато Райна умря от чума. Беше някакво супер тъпо и гадно Морещица да умре по тоя начин. По-добре да беше умряла в бой като Хали. Някакво ми стана супер тъжно и за Райна и за Бердин.

А чела ли си последната книга, дето всъщност е супер кратичка и разказва за историята когато Зед вдига стената?

Да, "Дългът на костите". Интересно беше, но много кратко. Хареса ми когато тогвашната Майка Изповедник докосна оная Морещица дето хвана Зед. Въпреки че не очаквах Зед да бъде заловен от Морещица. Мислех, че знае, че не бива да използва магия срещу тях.
Изкефи ме в сериала актьора, който избраха за младия Зед. Някакъв е много свеж и готин. И Шота ме радва - много е секси. точно както подобава на вещица и както е описана в книгата. Макар да си я представях малко по-млада и с по-червена коса.

Както казах, драйфа ми се от серила и не си позволих да ми умират мозъчни клетки с повече от 2 изгледани серии
(но пък мацките стават " longdesc="106" /> )