Статиите на Glrk

Аз не мога да разбера, каква е логиката всички сутрешни блокове(независимо дали е телевизия или радио) да са пълни със скучни политици, които говорят несъврзано. Не знам кой нормален човек желае, докато е сънен и не си е изпил първото кафе, да гледа и слуша тоя бълвоч от лайна. На средностатистическия българин му е дотегнало от крадливи политици и народни-представители - педофили. Но въпреки това, телевизиите продължават да ти ги тикат в очите. Аз ще ви дам идея за сутрешен блок и не се притеснявайте, ако я откраднете, няма да ви съдя за авторски права.
Започваме с името на предаването. Трябва да е нещо просто и НЕдразнещо... примерно: "Мамка ти, работен ден!". В самото начало, водещия просто ще стои и ще си посръбва от кафето. Така ще се почувствате по-добре, знаейки че не сте сам в сутрешния Ад. Следва преглед на печата - най-яките вицове за деня. Водещия ги чете от специални изрезки и вие заедно с екипа на предаването се заливате от смях. Следва интервю с красива и глупава манекенка, която отговаря на футболни въпроси. Така получавате двойно удоволствие - гледате красиво поклащатите се цици и едновеменно с това си казвате "Я, ама имало и по-тъпи от мен!". Така със задоволна усмивка са минали вече 2 часа от предаването, а вие все още искате да гледате. Следва прогноза за времето. Или по-точно къде в днешния ден има промоция на евтина бира в големите градове в България(ако е зима бирата се заменя с ракия). Следва час интервю с български комедиен артист. През това време той прави скечове, гаври се с водещия и ви пълни главата с яки нови лафове, които нямате търпение да споделите с приятели. За съжаление обаче остава само 1/2 час до края на предаването, що'то тъпите сапунки чакат. Последните 30 мин. ще са запълнени от интервюта по улиците. Разбира се, въпросите ще са нещо от сорта на: "Какво би направил, ако има цирей на задика" или "Би ли се потопил в казан с лайна, ако...." и разбира се, точно в края излъчвате предизвикателството на деня. То се състои в това да направите нещо много малоумно, пред много хора, за още по-тъпи награда.
Хайде медии, няма какво да чакате. Изхвърляйте заекващите си водещи, дето не могат да кажат "Р", и се присъединявайте към сутрешната реформа.

Според Дарвин еволюцията е: Постепенен процес на биологична промяна… при която един едноклетъчен организъм се размножил и диверсифицирал до днешното многообразие на живи организми. Като оставим всичко това настрана, пак остава един въпрос, поставян от поддръжниците на интелигентния дизайн, въпрос, който заслужава внимание — случайността на мутациите. Чистата случайност не би могла да създаде толкова много полезни мутации. Вие за колко дефекти по рождение знаете, които са довели до полезни промени? Аз бих казал: „Животът е еволюирал твърде бързо, за да е плод на чиста случайност.“ Повечето хора биха казали, че "Естественият подбор" и натискът на околната среда са елиминирали вредните промени и са позволили само на най-добре пригодените организми да предадат гените си на следващото поколение. Това може и да е така, ако става въпрос за милони години, но какво да кажем за онези случайни изблици на еволюция, при които огромни промени са настъпвали за кратко време? Като например "камбрийската експлозия(сравнително кратък период, Само петнайсет милиона години. Но през това време се появил истински взрив от нови форми на живот — пиявици, охлюви, медузи и трилобити. Сякаш от нищото. Прекалено бързо според противниците на еволюцията)"? След анализа на вкаменелостите от този период дава достатъчно доказателства, че тази „внезапна поява“ на безгръбначни не е била чак толкова внезапна. Имало е изобилие от пиявици и подобни на червеи организми и в предкамбрия. Дори разнообразието във формите през онзи период се обяснява с появата на хокс-гени в генетичния код. Това е комплект от четири до шест контролни гена; появяват се в генетичния код малко преди началото на камбрия. Те са нещо като контролни ключета на ембрионалното развитие, определящи основната телесна форма във всички основни посоки, нагоре и надолу, наляво и надясно. Плодните мушици, жабите, хората, всички имат едни и същи хокс-гени. Можеш да вземеш хокс-ген от мушица, да замениш с него съответния ген в жабешка ДНК и той пак ще си функционира чудесно. И понеже тези гени са основните превключватели на ембрионалното развитие, и най-миниатюрната промяна във всеки от тях води до масова поява на нови телесни форми. Следователно появата на хокс-гените непосредствено преди началото на камбрия може да обясни експлозията на нови животински форми. Но хокс-гените не могат да обяснят други моменти на бърза — почти целенасочена — еволюция. Например "пръсканите молци". Пръсканите молци живеят по брезите и са „напръскани“ с бели точици, за да се сливат с кората, един вид защитен камуфлаж срещу птиците, които се хранят с тях. Но когато близо до Манчестър била построена фабрика за обработка на въглища и дърветата почернели от саждите, белезникавите молци изведнъж започнали да изпъкват на тъмния фон и станали лесна плячка. Но само след няколко поколения доминиращият цвят на популацията станал черен, изцяло черен, и така молците се сливали с почернялата от саждите кора на дърветата. Ако мутациите са случайни, то молците явно са имали невиждан късмет черното да се прояви точно в подходящия момент. Ако е било случайна промяна, то къде са тогава червените молци, зелените молци, цикламените молци? Или дори двуглавите? Може да се каже, че молците с други цветове са били изядени. А двуглавите са измрели. Промяната в цвета на онези молци не е била продукт на мутация. Видът им вече е имал ген за черен цвят. При всяко поколение се раждали по няколко черни молеца, но те били изяждани и така белият цвят оставал доминиращ в популацията. Но след като дърветата почернели, малкото черни молци имали предимство и постепенно тяхното поколение запълнило популацията, докато белите им събратя били изяждани от птиците. Точно това показва примерът. Че околната среда може да влияе на една популация. Но не е въпрос на мутация. Генът за черен цвят вече е бил налице. Ако се съгласим, че това е така ще премина на по-скорошен пример. Събитие, случило се в контролирана лабораторна среда. Учен създал вид бактерия "Ешерихия коли", която не можела да разгражда лактозата. После поставил жизнеспособна популация от новите бактерии в хранителна среда, където единственият хранителен източник бил именно лактозата. Според официалната наука, би трябвало бактериите да измрът от глад. И точно това се случило с деветдесет и осем процента от бактериите. Но два процента продължили да си живеят честито. При тях се появила спонтанна мутация на ген, разграждащ лактозата. В рамките на едно поколение. Удивително, не мислите ли? Това противоречи на всички теории за случайността на мутациите. От всички гени в ДНК-то на Ешерихия коли и при редкостта на мутациите, защо при два процента от популацията е мутирал именно онзи ген, който е бил необходим за оцеляването й? Това отрича случайността. Експериментът е бил повторен. Със същите резултати. Вземем друг пример за невъзможността генните мутации да са случайни. В самото начало на живота. В първичната супа — или бульон, както щете. Където за пръв път се задействал двигателят на еволюцията. Да обърнем часовника назад. Още преди появата на първата клетка. Да си спомним един от основните постулати на Дарвин — всичко, което съществува, задължително е произлязло от по-проста своя форма. Само че какво е имало преди първата единична клетка? Докъде можем да върнем живота и все още да твърдим, че е живот? ДНК жива ли е? Хромозомите живи ли са? А протеините и ензимите? Къде е границата между химията и живота? Нека поставя и друг въпрос. Как е бил осъществен скокът от химическата първична супа до първата клетка? Тук науката казва:"Ранната атмосфера на Земята е била пълна с водород, метан и вода. Добавете някой и друг излив на енергия, например от светкавици, и тези газове могат да формират прости органични съединения. После те се сварили в пословичната първична супа и след време се появила първата молекула, която можела да се размножава.". И това е доказано в лаборатория. Бутилка, пълна с първични газове, дала смес от аминокиселини, строителните блокчета на протеините. Само че дотук имаме само аминокиселини. Строителните блокчета. Как се стига от няколко аминокиселини до онзи пръв, способен да се самокопира протеин? Науката казва:"Ако се смесят достатъчно аминокиселини, след време те неизбежно се нареждат във вериги с правилната комбинация. И то по силата на случаен избор." Само че за да стане това трябва да се свържат най-малко 32 аминокиселини. Това е най-малкият протеин, който е в състояние да се репликира. Вероятността да се образува такъв протеин случайно е повече от минимална. И по-точно — десет на четиридесет и първа степен. Ако се вземат всички протеини, открити във всички дъждовни гори на света, и бъдат разградени в супа от аминокиселини, пак ще си остане крайно невероятно да се образува верига от трийсет и две аминокиселини. Всъщност би било необходимо пет хиляди пъти по-голямо количество, за да се образува само една такава верига. Пет хиляди пъти повече дъждовни гори. Ето ви една еволюционна пропаст, която и Дарвин трудно би прескочил.
След всичко това като заключение мога да кажа само едно: Дарвиновата теория е правдоподобна, но има огромна дупка, която трябва да се заеме от нещо - "Бог" или по-висша форма на живот. Второто някак си ми се струва по-правдоподобно