В този сън
мама е жива.
И в забрадката
крие приказки.
Вечерни думи
сплитат очите и.
(Там отдавна
бе минала зимата…)
Аз съм нейния пътник.
И зная –
цяло лято
на прага ще чака.
Моето рамо да види
от края…
Как пресича света
моята сянка…
В този сън,
без начало останал.
Аз се помня-
в снега на декември…
Как притисках
до себе си шала.
Как умираше
бялото в мене…
------
…Сам не зная сънят ми
къде ще ме спре
(В този стих
мама още ме чака.)
И се моля –
дано да ме види…
В дъжда…Там…
Оттатък дъха на листата.
