Не оставих следа

Аз съм рицар останал без броня,
Инфант на пустинна земя,
Тръгнал мечтите да гони,
Без във теб да остави следа

През нощите черни се скитах,
Прегърнат от пълна луна,
Самотата горчива опитах,
Но във теб не оставих следа.

Преплувах безкрайни морета,
Нали това от мен пожела.
Докоснах дори и небето,
Но във теб не оставих следа.

Победих ламя седмоглава,
Отсичах глава след глава,
И по пътя напред продължавам,
Без във теб да оставям следа.

Аз съм рицар, от тебе забравен,
Със написана с кърви съдба,
След всичко, което направих,
Във теб не оставих следа.

Много е хубаво, много ми хареса!
Имаш страхотен ритъм, едниствено ми се губи при този стих:
"Планини покорих, докоснах небето".

Благодаря за забележката, така мисля, че звучи по-добре

Да, определено, сега звучи още по-добре! ^_^