Дулсинея
Едно момиче, спретнато и стройно,
кръстосва улиците в равен монотон.
Погледнеш ли я става ти спокойно,
тя вдъхва вярятя в забравения том.
Том от роман любим и нереален.
И прозвището Дулсинея носи тя,
със име старо с аромат омаен,
облечена във рокля от цветя.
Тя пак върви, излъчва отегчение
и чака своя Дон Кихот да я спаси.
А той потънал във забвение
се бори не със мелници а със мечти.
Мечти, които днес погубват всеки
посмял на пук и той да полети.
Ступор
Остри нокти плътта ми разкъсват.
Леден огън припламва в нощта.
Бледи сенки проблясват във мрака.
Черни гарвани искат да полетят.
В легло от тръни лежа неподвижно.
Убиват ме бавно, аз просто стоя.
В ума ми крясъци блъскат се силно.
В устата заглъхват и само мълча.
Само очите ми помнат искрата,
с която до скоро цяла пламтях.
Бард
Тънки пръсти по струните танцуват.
Меден глас разкрива нечия душа.
Дяволите по трибуните го псуват.
Трудно тегли барда своята съдба.
И песента му като присазка
розказана за малките деца,
сякаш пропуква мойта стойка
и кара ме да полетя.
Нощта в прозореца дапраща камъче.
Не е нощта, а моят бард любим
Той чака под балкона ми съгласие
да влезе във живота ми, дори
и двамата да знаем, че това
ще продължи едва до сутринта.
Така, от него само спомена остава
и тлеещата във сърцето ми жарава.
Краски
Черното се откроява в тъмнината,
но фона бял луната пак искри.
Уви не зная аз душата
със кой цвят ще се различи.
Нима душите са еднакви,
на светеца и на вечния зладей?
Не са ли всички те обрекли
самотата си на някой кей?
Стоя на този кей далечен
и слушам много стара песен,
в коята пеят как през тъмнината
пътя твой показвала дъгата.
Раздяла
Чувствам болката в твойте очи.
От страданието ти и мен ме боли.
Няма нищо по-страшно от самотата.
Пред великата празнота са безсилни словата.
Не ми е нужна такава свобода,
в чиято сянка любовта е мъртва.
Тичам към теб, но се спъвам по пътя.
Правя крачки към пропастта,
но теб те няма отвъд.
Падам на колене и ти отдавам своята плът.
Само пепел остана от нашата страст.
Сега самотата поглъща ни в своята паст.
Отрова сладко-горчива бе любовта.
За жалост отдавна изчерпахме дозата.
