Мост…
Много мостове аз построих.
С темели от вяра…
Които след време… Сам- самичък събарях.
Предаван бях...Нараняван бях…
Често грешах… Но по- често прощавах.
Срещнах аз любов … Срещнах и омраза…
С устни попивах росата.
С длани копаех земята.
От болка всичко загубих…
Господи -подари ми сега …!
Само сто грама живот…
Нека сърцето боли…Болно да е - ала живо !
Господи -дай ми Ти сила…!
И аз нов мост от въглени ще построя….
Знам ще пари до болка…Но ще мина през него .
За да стигна на другия бряг …
При онази …любов…!
Не при тази ,която става на пепел….
А при онази другата -която дава живителна сила….
http://www.vbox7.com/play:1132b293
