Бавно идваш…С тръпката вечна
по лятото.
В слънчев лъч, през очите оплели дъжда.
От крилото на птица
будиш нощем
в мен вятъра.
Неусетно обличаш
с дъхът му света…
Аз не зная все още какво си.
Но усещам лика ти зелен.
Тъмноок. Там … зад вишната боса.
Бавно идваш.С пътеката в мен.
В тези пъстри цветя.
Или в детска усмивка.
С пълни шепи от жива,
копняла вода…
губя всички пътеки нататък.
Оживява стихът ми. В една…
Бавно идваш…с мъглата.
И южните песни на птиците.
В капка утринен дъжд
от ръба на стъкло.
С аромата на нощното биле в очите ми.
И в коса от върбите на този живот...
